4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
[населено място], 30.03. 2015 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 6955 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. С. от [населено място], подадена чрез адвокат Б. А. срещу въззивно решение № 1086 от 15.07.2014 г. по гр.д.№ 1049/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 1004 от 28.02.2014 г. по гр.д. № 6120/2013 г. на Районен съд, [населено място] и вместо него е постановено ново, с което на Б. В. Ц. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Б. Б. С., определен е режим на лични отношения на бащата с детето, и е определена ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., от които бащата е осъден да заплаща по 120 лв. месечно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е изведен правният въпрос относно критериите и релевантните обстоятелства при извършването на преценката, при кого от двамата родители интересите на детето са по-добре защитени, както и длъжен ли е съдът да събира служебно доказателства с оглед охрана интересите на детето във всеки един момент от развитието на производството. Поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974 г., решение № 80/25.04.2013 г. по гр. дело № 832/2013 г. на ІІІ г.о., ВКС; решение № 128 от 15.03.2012 г. па гр.д. № 795/2011 г. на ІV г.о., ВКС; решение № 64 от 20.02.2012 г. по гр.д. № 1398/2011 г. на ІV г.о., ВКС; решение № 215 от 21.06.2011 г. по гр.д. № 1325/2010 г. на ІІІ г.о., ВКС.
Ответницата Б. В. Ц. в писмен отговор на касационната жалба, подаден от адвокат Р. С. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, но че няма основания за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след подробен анализ на доказателствата и на установените от тях обстоятелства по делото, е приел, че независимо, че и двамата родители разполагат с родителски капацитет да отглеждат и възпитават малолетното си дете, при съобразяване на задължителните указания, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., интересът на детето, който /а не желанието на страните/ е определящ, налага упражняването на родителските права в случая да се възложи на майката. В тази връзка, при преценка поведението на всеки един от родителите, въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са се разделили през 2010 г., от когато майката и детето, родено на 9.01.2006 г. се установили да живеят в дома на родителите й в [населено място], а бащата в [населено място]. От есента на 2012 г. детето живее в [населено място] заедно с баща си и баба му по бащина линия. Съдът е установил,че бащата има по-ниски родителски и възпитателски качества сравнени с тези на майката, че моралните качества на бащата са по-ниски от тези на майката, че родителите не са равностойни по критерия социално обкръжение, в което ще бъде отглеждане детето. Също при преценка интереса на детето, въззивният съд е намерил, че с оглед възрастта и пола на детето, личностните и възпитателските качества на всеки от родителите, отношението им към детето и неговото развитие, то в интерес на детето е именно да живее с майка си. По отношение възпитателските качества на родителите и условията, при които живеят, въззивният съд е намерил, че майката е родителят, който има по-добри възпитателски качества. В заключение, въззивният съд е приел, че при съвкупната преценка на всички относими по делото обстоятелства, които имат правно значение съгласно ППВС № 1/12.11.1974 г., в интерес на детето в случая е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, при запазване на разширен режим за контакти на детето с бащата.
С така изложените решаващи мотиви към обжалваното въззивно решение, съдът е разрешил изведения от касатора правен въпрос /относно критериите и релевантните обстоятелства при извършването на преценката, при кого от двамата родители интересите на детето са по-добре защитени/, не в противоречие, а в съответствие със задължителните указания и разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г. Изложеното от въззивния съд не е в противоречие с приетото в решение № 80 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 832/2012 г. на ІІІ г.о., ВКС, че социалното обкръжение е допълнителен критерий към възпитателските качества и моралния лик на родителя; с приетото в решение № 215 от 21.06.2011 г. по гр.д. № 1325/2010 г. на ІІІ г.о., ВКС, че съдът е длъжен да извърши преценката си за това- на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички относими за конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на близки на детето лица, на които при нужда може да се разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето, жилищно-битовите условия, начина на живот, като съобрази пола и възрастта на детето. С. от жалбоподателя решение № 128 от 15.03.2012 г. по гр.д. № 795/2011 г. на ІV г.о., ВКС, не следва да бъде обсъждано, тъй като даденото в него разрешение е по въпроса за тълкуване на чл.56, ал.5 СК.
По процесуалния въпрос за задължението на съда, сезиран с иск по чл.127, ал.2 СК, служебно да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитие на производството пред инстанцията по същество. На този въпрос е дадено разрешение в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е прието, че въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Даденото от въззивния съд разрешение не е в отклонение от задължителната съдебна практика. Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че отказът на съда да събере поисканите от него във въззивната жалба доказателства е в нарушение на цитираната практика. Съдът е изложил съображения за отказа си да допусне поисканите доказателства и това не е в противоречие със установената съдебна практика.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли съдът да вземе предвид социалната среда на самото дете. Константна е съдебната практика, че социалната среда е част от всички съотносими обстоятелства при преценката на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права. В случая съдът е съобразил и това обстоятелства, като съвкупност от обстоятелства на разглеждания случай. Интересът на малолетното дете изведен от Семейния кодекс е основополагащ принцип за съда при определяне на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, и когато този принцип е спазен не е налице основание за допускане до касационно обжалване.
Водим от горното Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 1086 от 15.07.2014 г. по гр.д.№ 1049/2014 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :