О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 06.03.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5923 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуалния представител адв.А., срещу решение от 07.05.2013г., постановено по в.гр.д.№11480/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 19.04.2012г. по гр.д.№59652/2011г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от С. А. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, последният до размер на 3975лв. и след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ в останалата част до пълния предявен размер от 4501,60лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. А. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на С. А. С. с предизвестие изх.№1/26.09.2011г. на управителя на [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител, оперативен” и за заплащане на обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ за сумата 3975лв. и след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ в останалата част до пълния предявен размер от 4501,60лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът сочи, че въпросите: „приложима ли е закрилата по чл.333, ал.5 КТ когато към дата на връчване на предизвестието за прекратяавне на трудовото правоотношение не е било налице констатирано по надлежния ред състояние на бременност, установено с медицински документ” е „към кой момент следва да се преценява наличието на основанията за закрила по чл.333, ал.5 КТ – към момента на връчване на предизвестието или към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение” са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №206 от 29.02.2000г. по гр.д.№617/1998г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че с отправяне на предизвестие работодателят упражнява потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение и това е правнорелевантният момент, към който трябва да се преценява валидността на изявлението. Сочи, че в този смисъл са и решение 79/2006г. на ВКС, ІІІг.о., както и постановени по реда на чл.290 ГПК решение №559 от 09.07.2010г. по гр.д.№650/2009г. на ВКС, ІVг.о. и решение №608 от 12.10.2010г. по гр.д.№1139/2009г. на ВКС, ІVг.о. Доводите са неоснователни, тъй като не се касае до еднородни случаи. Относно приложението на чл.333, ал.5 КТ има задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл.290 ГПК решение №342 от 02.01.2013г. по гр.д.№240/2012г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че при съдържащото се в нормата на чл.313а КТ задължение за удостоверяване състоянието на бременност и с оглед последиците от липсата на уведомяване от страна на бременната работничка или служителка до момента, в който работодателят заяви основание за прекратяване на трудовия договор в обхвата на закрилата, последният не може да се позове на нейното игнориране в случай, че състоянието се удостовери в срока на предизвестието; че условното задължение за уведомяване по чл.313а КТ е свързано с личния характер на обстоятелството, подлежащо на съобразяване от работодателя, затова задължението на ползващата се от закрила работничка или служителка възниква от момента, в който бъде известена от работодателя за такива факти, от които за нея настъпват и съответните права, като заявлението на работодателя, че прекратяването на трудовото правоотношение ще настъпи след изтичане на срока на предизвестието, е такъв факт. Въззивното решение е съобразено със задължителната съдебна практика на ВКС по приложението на чл.333, ал.5 КТ, поради което не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.05.2013г., постановено по в.гр.д.№11480/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: