О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София,06.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.05.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 370/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Б. Т. М.,М. К. П. и Л. П. П.,чрез пълномощника им адвокат Л. С.,против решение №593/16.12.2011г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по гр.д.№666/2011г. по описа на същия съд,с което е отменено решение №453/11.05.2009г. по гр.д.№1100/2006г. по описа на ПРС,в частта ,с която е отхвърлен искът с правно основание член 32 ал.2 ЗС и вместо него е постановено:по иска на Б. Т. М.,М. К. П. и Л. П. П. против Р. В. К.,Ж. К. К.,Р. Г. Б. и Н. А. Б. определя начин на реално ползване между всички съсобственици на поземлен имот № 621,участващ в УПИ-жилищно строителство в кв.364 по плана на [населено място],съгласно вариант V от заключението на вещото лице инж.В. В.,прието в с.з. от 12.12.2011г.,представляващо неразделна част от настоящото решение,като оставя в сила решението на първоинстанционния съд в останалата му част.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват/цитирам/
„Въззивното решение ,постановено от Пазарджишки ОС,ГК по гр.д.№666/11г. подлежи на касационно обжалване,защото по него съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси,от отговора на които пряко зависи изхода на спора и които са решени в противоречие с практиката на ВКС-основание по член 280,ал.1,т.1 ГПК и с практиката на съдилищата-основание по член 280,ал.1т.2 ГПК,а именно:
По иска по член 32 ал.2 ЗС
Първият от тях е свързан с юридическите критерии,от които съдът,който е сезиран да се намеси в управлението на съсобствения имот по реда на член 32 ал.2 следва да се ръководи.ЗС и практиката установяват принципа,че начинът на разпределение се определя от съда по целесъобразност във всеки отделен случай.”,както и че/цитирам/:
„Въззивният съд не е отчел обстоятелството за излаз на две общи за двата дяла улици,поради което оттук можем да изведем и първия материалноправен въпрос,от отговора на който зависи изхода на спора-съществуването на две общи за дяловете улици правно релевантно обстоятелство ли е в конкретния случай и осигуряването на равнопоставеност при ползване на дяловете предвид това обстоятелство,както и предвид равенството на страните,следва ли да бъде цел на настоящото производство.
Вторият от тях се отнася до съотношението на юридическите критерии,от които съдът се ръководи при определянето на вариант за разпределяне на ползването на съсобствения имот и по-точно от съображенията от икономически характер с цел запазване на съществуващите в съсобствения имот подобрения,а именно-тухлената ограда и незаконните гаражи ли са приоритетни или възможността за осигуряване на достъп на съсобствениците да ползват дворното място съобразно правата си,вкл. и досежно възможността за еднакъв излаз към общите улици,като част от градската инфраструктура.”които въпроси са решение в противоречие с практиката на ВКС,като се цитира както задължителна практика на ВКС,така и решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК.
В частта от изложението,свързана с иска по член 109 от ЗС,касаторите твърдят,че/цитирам/:
„М. въпрос от съществено значение за изхода на иска по член 109 ЗС,е незаконните строежи неоснователно действие ли са по смисъла на член 109 ЗС,когато пречат за упражняване на правото на собственост и в частност на правото на ползване”като даденото разрешение на въззивния съд по този въпрос според касаторите противоречи на Тълкувантеление №31/1985г. по гр.д.№10/1984г. ВС,ОСГК и на практиката на съдилищата-Решение №942/07.11.2008г. по гр.д.№3426/2007г.,ГК, І ГО,ВКС.
Ответниците по касационната жалба Р. Г. Б. и Н. А. Б.,в писмения си отговор,депозиран чрез пълномощника им адвокат Е. Б.,считат,че не са налице основанията предвидени в разпоредбата на член 280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че въз основа на обсъдените по делото доказателства,не може да се приеме,че гаражът,който ответниците Б. са поставили в южната част на дворното място,представлява законен строеж по смисъла на ЗУТ.За да отхвърли иска по член 109 от ЗС, въззивният съд е приел,че макар и незаконен,за процесния гараж не е установено да пречи по някакъв начин на ищците за ползват тази част от дворното място,където се намира триетажната жилищна сграда,в която последните притежават самостоятелни обекти на собственост,в другия край на дворното място,разделено от тухлена ограда.По отношение на иска по член 32 ал.2 ЗС,след като е обсъдил всички варианти за реално разпределение на ползването на дворното място,съдът е приел за най-добър за страните вариант V от допълнителното заключение на вещото лице,защото същото е било съобразено с наличието на гараж в дворното място и съществуващата в същото тухлена ограда,подпомагаща разпределението на реалното ползване на имота и осигуряващо възможност за ползване според правата на страните,както и че този вариант е съобразен и със съществуващите сгради в съсобственото дворно място и начина им на ползване от съсобствениците.Съдът е приел,че и двете части на имота имат излаз и на двете улици-„Д.” и „А. К.”,поради което е несъстоятелен довода за разпределянето им като главна и второстепенна улица.
Видно от цитирания изцяло като първи, посочен от касаторите ,материалноправен въпрос,свързан с иска по член 32 ал.2 ЗС,относно съществуването на две общи за дяловете улици,е въпрос който е разрешен с оглед установеното с доказателствата по делото и данните по техническите експертизи,като съгласно изложеното в решаващите мотиви на съда,е взето предвид при определяне от съда на начина на ползване на съсобственото дворно място.Изводите на съда в тази връзка са свързани с преценката на установеното с доказателствата по делото.Ето защо, тази част от изложението,не може да се свърже с твърдяното противоречие,с оглед изложеното в решаващите мотиви на съда.
По отношение на посочения като втори въпрос по изложението във връзка с иска по член 32 ал.2 ЗС,от цитираното изцяло по-горе от изложението на касаторите,всъщност липсва конкретно и ясно формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото и който е обусловил изводите на съда.Непосочването на правния въпрос от касатора,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение-съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Поставеният като материалноправен въпрос по член 109 ЗС,всъщност е въпрос за преценка по същество по повдигнат спор и се решава в зависимост от доказателствата по делото,с оглед на които съдът приема във всеки конкретен случай,за установено по делото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен с обжалваното въззивно решение ,съгласно приетото в горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Така както е формулиран от касаторите въпросът е неотносим към решаващите изводи на съда.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №593/16.12.2011г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по гр.д.№666/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: