О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 06.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №512/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], с Баните и касационна жалба на „В. м. з., Е.А.Д, [населено място] срещу решение №346 от 07.11.2016г. по т.д.530/16г. на Пловдивски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
По касационната жалба на [фирма], с Баните:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Жалбата е подадена срещу решението, в неговата част, с която е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд по т.д. 323/15г. решение за отхвърляне на предявеният иск по чл.59 ЗЗД за разликата над 80 085лв. до пълният предявен размер от 175 598лв.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощниците си – адв. Б. К. и З. С. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Поставил е въпросът – „ При наличие на три варианта на заключението на вещото лице относно размера на обезщетението по чл.59 от ЗЗД, следва ли в мотивите на решението си въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните при кредитиране на варианта на заключението, въз основа, на който се присъжда дължимото обезщетение или е възможно само да се посочи приетият от съда вариант.”Страната е възпроизвела части от съдебни актове на ВКС, с които, както самата тя е обобщила, било прието, че съдът е длъжен да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите на страните и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства. Направени са кратки оплаквания за неправилност на акта във връзка с кредитираните заключения от състава. Други доводи не са развити.
Касаторът, не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така приетата със задължителна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че поставения въпрос, свързан с установяване на обстоятелства по делото и тяхното доказване, а не с правните изводи на съда е мотивиран в контекста на оплакването на страната за неправилност на решението. Този извод се налага и от фактически невярното твърдение развито в изложението, за това, че съдът не е мотивирал своите изводи във връзка с определяне размера на обезщетението по чл.59 ЗЗД, Тъкмо обратното, съставът е изложил подробни мотиви, както обосновавайки относимостта на предназначението на помещенията към определяне на средния наем, така и съобразно представените по делото експертизи в контекста на оплакванията в жалбата и становището на страните. Неправилноста на тези изводи не е предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство. Следователно, дори и да се изведе правен въпрос от поставения от касатора не е налице отклонение на състава от така цитираната и обобщена като извод практика.
С оглед изложеното не са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, поради което решението в обжалваната от касатора част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По касационната жалба на [фирма], [населено място] :
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Жалбата е подадена срещу въззивното решение в частта му, с която след отмяна на решение по т.д. №323/15г. Пловдивски окръжен съд за отхвърляне предявеният от [фирма], с Баните против [фирма], [населено място] иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 72757лв – обезщетение за неоснователно обогатяване, реализирано от ответника поради лишаването му от ползване на недвижим имот за периода 01.07.2010г. – 30.04.2015г., по същество е уважен този иск в същата част.
Касаторът е поддържал като основание за допускане на касационно обжалване наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е формулирал въпроса „ Може ли да бъде претендирано обедняване, след като със своите действия ищецът не е позволил освобождаване на собствените си площи и е потвърдил несъгласието си за достъп на ответника до недвижимите му имоти, в които се съхранява имуществото му.” Така поставеният въпрос е формулиран, с оглед изложените във въззивното решение мотиви, обусловили обжалваният резултат, а именно – че противопоставянето на ищеца да допусне ответника за да си вземе вещите не можело да се преценява като съгласие за ползване на помещенията, което според състава, единствено можело да направи основателно упражняването на фактическа власт върху заетите площи. Или независимо от противопоставянето, тъй като ответника е продължил да препятства упражняване на вещните права на ищеца върху собствеността му, иска по чл.59 ЗЗД е счетен за основателен за целият претендиран период. С оглед тези мотиви поставеният въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Налице са и предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касаторът обосновава довод, за наличието им. От изложението, въпреки неговата инкорпорираност в касационната жалба, могат да бъдат изведени съображения за непълнота и неяснота на правната уредба, регламентираща пределите на отговорността за неоснователно обогатяване. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице тогава, когато при липсата на съдебна практика относно тълкуването и приложението на закона, недостатъците на правната уредба биха били отстранени чрез извличане на разпоредбата, регулираща конкретните отношения и запълваща непълнотата или отстраняваща неяснотата на правната норма. В конкретният случай, кумулативното наличие на тези предпоставки е установено, тъй като с отговора на разглеждания въпрос, би се изяснила уредбата, засягаща правото на отговорният за неоснователното обогатяване на защита в хипотеза на препятствана от собственика възможност за преустановяване на положението, водещо до наличие на това неоснователно обогатяване.
По изложените съображения, касационната жалба в разглежданата част попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване по въпроса поставен от касатора, уточнен, с оглед правомощията на настоящата инстанция / т.1 ТРОСГТК №2/10г./, а именно – Дали при иск за неоснователно обогатяване подлежи на преценка поведение на кредитора по смисъла на чл.83 ЗЗД приложим към облигаторните правоотношения.
На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът, следва да внесе държавна такса в размер на 1455.14лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №346 от 07.11.2016г. по т.д.530/16г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която, след отмяна на решение по т.д. №323/15г. Пловдивски окръжен съд за отхвърляне предявеният от [фирма], с Баните против [фирма], [населено място] иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 72 757лв – обезщетение за неоснователно обогатяване, реализирано от ответника поради лишаването му от ползване на недвижим имот за периода 01.07.2010г. – 30.04.2015г., по същество е уважен този иск в същата част.
УКАЗВА на касатора – [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер от 1455.14лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №346 от 07.11.2016г. по т.д.530/16г. на Пловдивски апелативен съд в останалата обжалвана част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: