3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
гр.София, 07.07. 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 2743 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 236/05.04.2016 г., постановено по възз. ч. гр. д. №193/2016г. на Апелативен съд – Варна е оставена без уважение частната жалба на В. А. Б. срещу определение № 83/15.02.2016 г. по гр.д. №691/2015 г. на Окръжен съд – Шумен, с което производството по делото е прекратено на основание чл.130 ГПК. Прието е, че предявените от жалбоподателката обективно съединени искове по чл.60 ал.3 СК – за оспорване на произход от майка и по чл.68 СК – за установяване на произход от майка, са процесуално недопустими за разглеждане, поради липса на правен интерес от завеждането им.
В частната си касационна жалба страната е изтъкнала доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е релевирано основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по следния въпрос: „Какъв е способът за защита правата на дете, желаещо да установи действителния си произход при отказ на осиновителите да бъде прекратено осиновяването по реда на чл.106 ал.8 от СК”.
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения едноседмичен срок и е допустима, съгласно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено, поради направен извод за липса на правен интерес от воденето на исковете за оспорване и установяване на произход от майка, въззивният съд е посочил, че между страните няма спор относно обстоятелството, че вписаната в акта за раждане на В. Б. като нейна майка – М. Н. И. – е осиновителка, съгласно допуснато пълно осиновяване с решение по гр.д. № 1059/1988 г. на РС- Перник. В този смисъл са и изложените в исковата молба на В.Б. твърдения – че нейна биологична майка е Л. А. Б., а осиновителите й са баба и дядо по майчина линия. Правния си интерес от завеждане на исковете В.Б. е обосновала с липсата на съгласие от страна на осиновителите за прекратяване на осиновяването по реда на чл.106 ал.8 СК, както и че настоящото производство е единствената й възможност да оспори произхода от посочената в акта за раждане майка и да установи произхода си от биологичната майка. Въззивният съд е приел, че исковете са недопустими, тъй като оспорването на произход от майката по реда на чл.60 ал.3 СК е възможно, само когато този произход е посочен в акта за раждане въз основа на съобщаване и обявяване на раждането. Посочено е, че когато произходът от майката, вписан в акта за раждане, е въз основа на решение за пълно осиновяване, искът по чл.60 ал.3 СК е неприложим, тъй като законодателят е предвидил при какви предпоставки осиновяването може да бъде прекратено и едва след това би бил допустим и иск за установяване на произход по чл.68 от СК.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Условията, редът и предпоставките, при които може да се установява и оспорва произхода на едно дете от родител, са строго и изчерпателно регламентирани в чл.60 и сл. от СК. Предмет също на изрична правна регламентация са и отношенията, които възникват между лицата, по повод допуснато осиновяване, както и условията и основанията, на които може да се прекрати осиновителната връзка. В този смисъл, правилно въззивният съд е приел, че след като вписването в акта за раждане на осиновителката като майка на ищцата, е извършено въз основа на влязло в сила съдебно решение за допуснато пълно осиновяване, то не е налице хипотезата на установен в акта за гражданско състояние произход от майката, въз основа на съобщаване и на обявяване на раждането, който може да се оспорва по реда на чл.60 ал.3 СК. Искът за оспорване на произход от майката има за предмет и ищецът следва да докаже, че жената, посочена в акта за раждане като майка, в действителност не е родила това дете, или изобщо не е раждала. В случая, не е налице спор относно това обстоятелство, тъй като е установено, че М. Н. И. е осиновителка на ищцата, а не нейна биологична майка. Съответно, съединеният иск за установяване на произход от биологичната майка Л. Б. е също недопустим, предвид факта, че ищцата има установен произход от майка, съгласно влязлото в сила решение за допускане на пълното осиновяване. Преди осиновителната връзка да бъде прекратена, искът по чл.68 СК също е недопустим за разглеждане.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 236/05.04.2016г., постановено по възз. ч. гр. д. №193/2016г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.