О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 07.07.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……………….. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1189 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 6496/11.ІV.2017 г. на А. Т. П. от София, подадена против определение № 1057 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 27.ІІІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 1190/2017 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба срещу първоинстанционното определение № 328 от 19.І.2017 г. на СГС, ТК, с-в VІ-8, по т. д. № 3645/2016 г. С последното – на основание чл. 233 ГПК – е било прекратено производството по делото поради отказ от подадено от П. възражение и в резултат тя е била осъдена да заплати „в полза на бюджета на съдебната власт” по с/ка на съда по чл. 613 ТЗ държавна такса в размер на 19 958.81 лв.
Оплакванията на частната касаторка П. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 253 и чл. 254, ал. 2 ГПК. Поради това тя претендира касирането на този съдебен акт и присъждане на направените по делото разноски. Инвокирани са доводи както досежно това, че въззивната инстанция неправилно била приела, че дадените от съда по несъстоятелността на [фирма] указания за предварително внасяне на държавна такса не можели „да се „свържат с процесуалните последици на чл. 129, ал. 3 ГПК – връщане на възражението”, така и че производството по чл. 68, ал. 1 ЗБН /във вр. чл. 66, ал. 6 от същия специален закон/ било исково и изпълнявало функция, „аналогична на производството по чл. 694 ТЗ”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към настоящата жалба подателката й обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо да формулира ясно и точно релевантен за изхода на делото въпрос, по който въззивната инстанция да се е произнесла с атакуваното определение (бил той материално- или процесуалноправен), поддържа, че САС „отказал да приложи Тълкувателно решение № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС относно определяне на държавните такси в пр-вата, представляващи спорна съдебна администрация”, като същевременно /без да го представя като приложение към частната си касационна жалба/ частната касаторка се позовава и на определение № 1756/20.ІІІ.2017 г. на СГС, ТК, с-в VІ-3, постановено по т. д. № 3639/2016 г., в подкрепа на твърдението си за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК двамата синдици на ответната по касация [фирма] (в несъстоятелност) Д. и М. писмено са възразили чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на дължимо, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на А. Т. П. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този релевантен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на такъв, релевантен за изхода делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (в процесния случай всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК). В заключение, погрешното отъждествяване от частната касаторка П. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК /във вр чл. 129, ал. 3 ГПК, чл. 253 ГПК и чл. 254, ал. 2 ГПК/, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния, а и следва да се констатира, че за цитираното в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК определение на СГС в подкрепа на поддържаното твърдение за наличие на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК няма данни то да е влязъл в сила съдебен акт.
При този изход на делото в настоящето частно касационно пр-во по чл. 274, ал. 3 ГПК и предвид изрично направеното от юрисконсулта на синдиците на ответната по касация [фирма] (в Н.) искане за това, частната касаторка А. Т. П. ще следва да бъде осъдена – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, алинеи 3 и 8 ГПК – да заплати в полза на масата на несъстоятелността на тази кредитна институция юрисконсултско възнаграждение от 90 лв. (деветдесет лева), чиито размер е бил определен в точно съответствие с текста на чл. 25а, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1057 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 27.ІІІ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 1190/2017 г.
О С Ъ Ж Д А А. Т. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – да заплати В ПОЛЗА НА МАСАТА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА на [фирма] (в Н.) /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 лв. (деветдесет лева).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2