Определение №339 от 8.5.2013 по ч.пр. дело №944/944 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 339

София, 08.05. 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 944/2012 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Я. Н., [населено място] срещу определение № 16418 от 08.10.2012г. по ч.гр.д. № 12201/2012г. на Софийски градски съд.
В частната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното определение поради допуснати съществени процесуални нарушения, а достъпът до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дължи ли произнасяне сезираният съд по иск с правно основание чл.87 ЗЗД, когато с исковата молба се претендират и редхибиторните последици от развалянето на двустранния договор и с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса с какъв иск разполага изправният продавач срещу купувача след развалянето на договора за продажба на дружествени дялове в ООД: Осъдителен – за връщане на дружествените дялове; Установителен за собственост и/или за липсата на правна връзка с купувача; или конститутивен – по чл.71 или чл.74 ТЗ.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол /чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определението на Софийски районен съд, 65 с-в от 09.08.2012 г. по гр.д. 30313/2012 г., с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен от жалбоподателя иск срещу Н. (А.) М. за признаване за установено, че договорът за прехвърляне на 150 дружествени дяла от капитала на [фирма] е развален, съединен при условията на евентуалност с иск за развалянето му на основание чл.87 ЗЗД и при условията на кумулативност с иск за връщане на дружествените дялове.
В съобразителната му част е посочено, че установителен иск за факт, какъвто е първият от обективно съединените искове е допустим само в изрично посочените от закона случаи, каквато не е разглежданата хипотеза, а съдебното разваляне на договори е допустимо само в хипотезата на чл.87, ал.4 ЗЗД – при договори, които имат за предмет вещни права, с оглед на което е счетено, че предявените искове са процесуално недопустими, на което основание – чл.130 ГПК производството пред първоинстанционния съд е било прекратено.
С оглед мотивите на въззивното определение, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато. Поставените въпроси не могат да бъдат определени като значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването им не е обуславящо за неговия изход. Въпросът за редхибиторните последици от развалянето на договора за продажба на дружествените дялове не е бил обсъждан в обжалваното определение, доколкото проверката, която въззивната инстанция осъществява, е рамкирана от първоинстанционния акт, в който липсва произнасяне по допустимостта на иска по чл.55, ал.1, т.3 ГПК, а допълването му не е било поискано по реда на чл.250 ГПК. Въпросът за вида на иска, с който разполага изправният продавач по договор за продажба на дружествени дялове е неотносим към обжалваното определение, с което е дадено разрешение на друг процесуален въпрос по конкретното исково производство. Въпрос, който няма отношение към решаващите съображения на съда, не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Изложеното налага извода, че поставените въпроси не отговарят на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, поради което и с оглед задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не следва да се преценява наличието на сочените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16418 от 08.10.2012г. по ч.гр.д. № 12201/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top