Определение №339 от по гр. дело №3318/3318 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 339
 
                                             гр.София, 25.03.2009 год.
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година в състав:
 
              
 
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3318 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. дирекция на Н. – гр. Д. против решението от 13.02.2008г., постановено по гр.д. №908/2007г. на Добрички окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 03.08.2007г. по гр.д. №1419/2006г. на Добрички районен съд, с което са уважени предявените от Р. Т. С. от гр. Д., срещу Т. дирекция на Н. – гр. Д. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Р. Т. С. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и жалбата като неоснователна. Претендира за разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с която са уважени предявените от Р. Т. С. от гр. Д., срещу Т. дирекция на Н. – гр. Д. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
За да постанови този резултат въззивния съд е приел, че уволнението на Р. С. на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ е незаконосъобразно, тъй като не е налице реално съкращение в щата.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1, т.2 и т.3 на същата разпоредба. Под съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да се разбират основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото.
Релевираните от касатора правни въпроси за приложението на чл.329, ал.1 от КТ не са съществени за изхода на конкретния спор. В разрешаването на спора за законността на уволнението по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ въпросът за подбора следва въпроса за реалността на съкращението като съставен елемент от основанието за уволнение съкращаване в щата. След като с атакуваното въззивно решение е прието, че уволнението е незаконно, тъй като не е установено приложеното основание за уволнение – съкращаване в щата, въпросът за законосъобразното провеждане на подбора не е съществен за изхода на разгледания спор, тъй като разрешаването му по положителен начин за касатора-работодател не би могло да се отрази на изхода на спора за законността на уволнението. Доводите във връзка с подбора само на това основание не обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в касационната инстанция в размер на 100лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13.02.2008г., постановено по гр.д. №908/2007г. на Добрички окръжен съд, по касационна жалба на Т. дирекция на Н. – гр. Д..
ОСЪЖДА Т. дирекция на Н. – гр. Д. да заплати на Р. Т. С. от гр. Д., сумата 100лв./сто лева/ – разноски по делото.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top