О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
гр. София, 31.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 428 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. И. А. и Х. Д. А., Р. Д. А., Л. Ц. Д. и Й. Ц. Б. против Решение на Окръжен съд – Монтана, постановено на 08.12.2009 година, по гр.д. № 297/2009 година, с което е оставено в сила решението на Районен съд – Монтана, постановено на 05.05.2006 година, по гр.д. №1080/2005 година. С последното е отхвърлен предявения от Х. Д. А., Р. Д. А., Л. Ц. Д. и Й. Ц. Б. против В. И. А. иск за делба на недвижим имот, като неоснователен.
Касационните жалби са подадени в срок, насочени са против решение на въззивен съд и са процесуално допустими по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
За да отхвърли предявения иск за делба, въззивния съд е приел, че страните са наследници по закон на П. Д. А. , починала на 23.03.2002 година. Ответникът В. А. е преживял съпруг, а ищците Х нейни братя. Ищците Л. Ц. и Й. Ц. са дъщери на починала сестра на наследодателката. Делбения имот е дворно място с площ от 178 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда – северен близнак, лятна кухня и гараж. Дворното място е придобито от ответника по иска за делба през 1948 година, по силата на покупко-продажба от трето лице, като бракът на ответника В с наследодателката на страните по делото е сключен на 18.03.1949 година. Жилищната и другите сгради, предмет на делбата извън дворното място, в което са построени, са изградени по време на брака на ответника В с наследодателката на страните. С договор за продажба от 07.08.2002 година, В. А. е продал на П. П. В. целия недвижим имот – дворното място и построените в него жилищни и други сгради, срещу сумата от 10 000 лева, като си е запазил правото на ползуване върху имота до края на живота си.
Въззивния съд е приел, че дворното място е индивидуална собственост на ответника по предявения иск за делба, доколкото същия го е придобил преди сключването му на брака с наследодателката на страните и имота не е придобит под режим на съпружеска имуществена общност. Доколкото дворното място е индивидуална собственост на единия от съделителите, въззивния съд е приел по отношение на дворното място за неоснователен предявения иск за неговата делба.
По отношение на построената в дворното място жилищна и други сгради, въззивния съд е приел, че сделката за продажба, сключена през 2002 година е породила вещно-прехвърлителен ефект и третото, неучаствуващо в делбата лице е придобило собствеността върху сградите. Въззивния съд е приел, че сделката е относително недействителна, като страните по сделката, както и съделителите- наследници не са упражнили правото си да искат прогласяването на тази недействителност чрез инцидентен, преюдициален и обуславящ установителен иск или чрез възражение, на основание чл.76 от ЗН. В тази връзка съдът се е позовал на разясненията, дадени в ТР №1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
И в двете касационни жалби се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.76 от ЗН, в противоречие практиката на ВКС, като се сочи като практика на ВКС ТР №72/85 г. по гр.д. №36/85 г. на ОСГК на ВС. Твърди се, че в противоречие указанията, дадени в посоченото тълкувателно решение, съдът не е споделил тезата на съделителите, че извършеното разпореждане с имота от ответника по иска за делба е нищожна.
ТР №72/85 г. на ОСГК на ВС приема, че формата на недействителността на разпорежданията по чл.76 от ЗН е абсолютна недействителност, нищожност. Тълкуванията, дадени с това тълкувателно решение са обявени загубили сила с ТР №1/18.05.2004 г. по гр.д. № №1/2004 година на ОСГК на ВКС. С последното е прието, че недействителността по чл.76 от ЗН не е абсолютна недействителност, нищожност за извършен от сънаследник акт на разпореждане със сънаследствена вещ, а е признато право на защита срещу едно валидно разпореждане, дадено в полза на определен кръг от правни субекти да поискат незачитането на последиците му при ликвидирането на съсобоствеността върху сънаследствените имущества. Незачитането на правните последици от относително недействителната сделка може да се реализира от лицата, които имат правен интерес от това, чрез предявяване на инцидентен установителен иск или чрез възражение, при спазване на процесуалните правила за това – до приключването на устните състезания в производството по делба в първа фаза – по допускането й. Следва да се отбележи, че по отношение на частта от собствеността, притежавана изключително от преживелия съпруг, разпоредбата на чл.76 от ЗН е неприложима, доколкото същия се е разпоредил с имот, негова изключителна собственост, като в тази част, по отношение на сделката за прехвърляне на правото на собственост върху частта от имота, изключителна собственост на преживелия съпруг, повдигнатия материалноправен въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.76 от ЗН е неотносим. Отделен е въпросът, как следва да защитят правата си по съсобствеността в обем на 1/6 ид.ч. от построените в дворното място сгради наследниците на общия наследодател на страните по спора, както и по отношение на кого, предвид извършеното разпореждане от преживелия съпруг.
Въззивния съд се е произнесъл по повдигнатия материалноправен въпрос в съответствие с постоянната практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.76 от ЗН, отразена и обобщена в посоченото и във въззивното решение ТР №1/2004 г. на ОСГК на ВКС, като довода на жалбоподателите, че възприетото е в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касационно обжалване на решението на окръжния съд по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК е неоснователен.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение на Окръжен съд – Монтана, постановено на 08.12.2009 година, по гр.д. № 297/2009 година, с което е оставено в сила решението на Районен съд – Монтана, постановено на 05.05.2006 година, по гр.д. №1080/2005 година.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.