1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
С., 10. 01. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 711 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ДА „Държавен резерв и военновременни запаси” [населено място], чрез пълномощника си мл. юриск. Е. П. Ф. против въззивно решение № 188 от 10.01.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1796/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което като е оставено в сила решение 913 от 30.07.2010 г. на Бургаския районен съд, постановено по гр.д. № 1139/2009 г., е отхвърлен предявеният иск за сумата от 8 471,93 лв. от ДА „Д.” срещу Руска М. С. от [населено място], с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, както и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 598,54 лв. мораторна лихва.
В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос относно приложение нормите на Вътрешните правила за организиране и провеждане на инвентаризация, утвърдени със Заповед на Председателя на ДА”Д.”, на основание чл. 22 от ЗСч., за който се твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая обаче материалноправния въпрос е формулиран твърде общо, поради което не е налице главното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Руска М. С. от [населено място], не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по касационната жалба и по допускане на касационното обжалване.
Третите лица-помагачи Д. Т. М. от [населено място] и Р. К. Начева от [населено място] не изразяват становище по жалбата в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлен иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, с обжалваем интерес над 5000 лв., и обусловен от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация е посочена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове, въззивният съд е приел, че за процесния период – 26.06.2007 – 27.06.2008 г., не е доказано наличието на липса в размер на 8 471,93 лв., представляваща стойността на материали след извършване на компенсация с компенсируеми излишъци, тъй като не е изяснен механизмът за заприходяване на стоките при получаването им като не са спазени установените от работодателя вътрешни правила относно приемането, придаването и разходването на С., свързани със спазване изискванията на ЗСч и З..
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване, не съдържа изведен правен въпрос от материално и процесуално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е да бъде допуснат касационният контрол, което от своя страна е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС също така не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, какъвто не е настоящия случай. Р. от касатора правен въпрос за приложение нормите на Вътрешните правила за организиране и провеждане на инвентаризация, утвърдени със Заповед на Председателя на ДА”Д.”, на основание чл. 22 от ЗСч., е посочен твърде общо и не съставлява правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускането му до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че изложението не съдържа правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, което е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. В тази връзка твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, са основания за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 188 от 10.01.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1796/2010 г. на Бургаския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 2431/23.02.2011 г. на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси” [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: