ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34
София, 10.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4045 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Св.П. като процесуален представител на Р. Р. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд /Ш./ от 19.03.2013г. по в.гр.д. № 44/2013г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат Ив.И. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 19.03.2013г. Ш. е потвърдил решението на Шуменския РС от 12.11.2012г. по гр.д № 2543/2012г., с което Р. Р.И. е осъден да заплати на [фирма] 6800лв., представляващи част от установени липси при извършена на 28.09.2010г. ревизия на поверено на ответника имущество, ведно със зак.лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, както и 1250лв. мораторна лихва.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел, че между страните е било налице трудово правоотношение, по което ответникът-касатор е изпълнявал отчетническа длъжност – шофьор и продавач разносна търговия, че на 28.ІХ.2010г. е установена липса с неустановен произход на поверените на И. стоки; ответникът, чиято е била тежестта, не е установил, че не е причинил щетата и/или че не я е причинил виновно; обстоятелството, че е сигнализирал в полицията за извършена кражба на стоката, не го освобождава от задължението да установи по безсъмнен начин противоправно отнемане на стековете с цигари от заключения автомобил от трето лице – доказателства в тази насока не са ангажирани от него, а от материалите по досъдебното производство № 648/2010г. срещу неизвестен извършител /спряно поради неоткриване на извършителя/ прозира ниска степен на достоверност на твърденията на ответника както предвид обстоятелствата, при които се твърди да е извършена кражба – светлата част на денонощието, на оживено място в града с много близко находящи се обекти, зареждани от ответника, от които трудно би останало незабелязано пренасянето на 228 стека цигари от неизвестно лице, така и предвид липсата на каквото и да било насилие или друга установена интервенция върху заключващите устройства на автомобила; няма пречка в гражданския процес да се събират доказателства, установяващи твърденията на ответника за противоправни действия на трети лица, изключващи отговорността му; подаването на сигнал за кражба и проведеното разследване срещу неизвестен извършител не е достатъчно да обори предположението за вина на отчетника.
В изложението на Р. Р.И. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК по въпросите „може ли лице на отчетническа длъжност да носи пълна имуществена отговорност по чл.207 ал.1 т.2 КТ, когато вещите, които са му се водели, са станали обект на престъпно посегателство, за това посегателство е образувано досъдебно производство, което не е приключило и по него лицето на отчетническа длъжност се води като пострадало, и трябва ли в гражданското производство да се доказва липса на вина във висящо наказателно производство”. Изложени са съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че сигнализирането на полицейските органи за кражбата на стоката не освобождава ответника от задължението му да установи соченото от него противоправно отнемане. По този начин било вменено на ответника да доказва в гражданския процес, че не е виновен по досъдебното производство или в наказателния процес, каквито данни нямало. Липсата в случая била с установен произход – резултат на престъпление, за което е образувано наказателно производство, което е висящо, а отговорността по чл.207 ал.1 т.2 КТ се носела за липса с неустановен произход. Сочи се практика на ВКС – решение № 536/26.ХІІ.1989г. по н.д. № 574/1989г. н.о. и решение № 425/1991г. по н.д. № 278/1991г. І н.о., които не са представени.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по релевираните от касатора материалноправен и процесуалноправен въпроси въззивният съд не се е произнесъл. По първия въпрос това е така, тъй като в атакуваното решение не е формиран извод, че липсата на стоката е в резултат на престъпно посегателство, обосноваващо установен произход на същата. Напротив, решаващият извод е, че ответникът, чиято е била тежестта, не е установил противоправно отнемане на стоката от трети лица, което обуславя приложението на презумпцията, че липсата е причинена от него. Произнасянето по въпросите, формирали този извод, касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване, а, както вече бе посочено, те не може да бъдат взети предвид от съда служебно. Във връзка с втория поставен в изложението процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл, че ответникът е виновен по досъдебното или по наказателното производство.
При тези обстоятелства се налага извод, че не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка, поради което касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като с представената от него фактура от 10.VІ.2013г. не се установява заплащането, предвидено чрез преводно нареждане, на възнаграждение на процесуалния му представител в размер на 650лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд от 19.03.2013г. по в.гр.д. № 44/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: