3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
С. 12.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети януари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №701/2010 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. В. В., със съдебен адрес[населено място], подадена от назначения му служебен адвокат В. А., срещу определение №156 от 24.03.2010 г. по ч. гр.дело №157/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение №267/22.01.2010 г. по гр. дело №1107/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по иска на жалбоподателя срещу Н. Д. И. за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба по нот. акт №167/2004 г., сключен между И. В. К. и В. В. В..
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно момента на възникване на недостойнството за наследяване и загубване качеството на наследник по чл.3, б.”а” ЗН и дали това е въпрос по основателността на иска или по неговата допустимост. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въззивният съд е приел, че жалбоподателят А. В. В. е предявил иска като наследник на И. К., а с влязла в сила присъда е признат за виновен за убийството на сина и В. В.. Съобразно разпоредбата на чл.3, б.”а” ЗН ищецът е недостоен да наследи майка си, тъй като убитият от него е неин син. При това положение искът е недопустим поради липса на правен интерес.
Посочените по-горе въпроси са правнорелевантни, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тях има трайно установена практика, съобразно която недостойнството по чл.3, б.”а” ЗН настъпва със самия факт на умишленото убийство. След като този факт е констатиран с влязла в сила присъда, то ищецът е загубил качеството си на наследник на майка си И. К. като недостоен и не е легитимиран да предявява искове в това качество. В случая съобразно тази практика след като въззивният съд е приел, че ищецът няма качеството на наследник на И. В. К. и не е активно легитимиран по иска за прогласяване нищожност на договор, сключен от нея, е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №156 от 24.03.2010 г. по ч. гр.дело №157/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение №267/22.01.2010 г. по гр. дело №1107/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по иска на А. В. В., със съдебен адрес[населено място], срещу Н. Д. И. за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба по нота. акт №167/2004 г., сключен между И. В. К. и В. В. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.