ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34
София, 12. януари 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3627 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 27/24.03.2016 на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 44/2016, с което е потвърдено решение № 88/02.11.2015 на Сливенския окръжен съд по гр. д. № 581/2014, с което са отхвърлени исковете за разваляне на договор за учредяване право на строеж по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за връщане на даденото по договора на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по чл. 88, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът С. М. К., представляван от адв. Е. Х. и адв. Г. М. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: какви задължения има собственикът на земята спрямо суперфициаря след учредяването на правото на строеж до неговото осъществяване; може ли суперфициарят да развали договор за учредяване на право на строеж, сключен с общината в случаите, когато общината като собственик на земята недобросъвестно създава пречки и прави невъзможно суперфициарят да реализира правото си; от кой момент започва да тече давностният срок за реализиране правото на строеж; задължително ли е да бъде презаверено разрешение за строеж преди да е изтекъл срокът му съгласно чл. 153, ал. 2 ЗУТ и преди да е изтекъл срокът за реализиране отстъпеното право на строеж по чл. 67 ЗС?; допустимо ли е да се приеме, че реализирането на правото на строеж се прекратява и погасява и не е възможно да се осъществи 17 дни преди да е изтекъл срока по чл. 67 ЗС; дължимо ли е възстановяване на суперфициаря-строител от собственика-учредител на сторените разноски по нереализирано право на строеж в срока по чл. 65 ЗС; погасено ли е правото на строеж преди фактическата възможност за осъществяването му, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбите [община], представляван от адв, Д. Д. от САК ги оспорва, като счита, че въззивното решение е правилно и по формулираните от касатора въпроси не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбите са подадени в срок, редовни са и са допустими.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 30.06.2008 г. страните са сключили договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя за изграждането на едноетажна сграда, като ищецът е изготвил необходимите строителни книжа за изграждането на обекта, издадено му е разрешение за строеж, на 28.10.2011 г е сключил договор за осъществяване на строителен надзор (технически контрол) при строителството на „Магазин за пакетирани хранителни и промишлени стоки“, но не е осъществил строителство на обекта, за който му е било предоставено правото на строеж до 13.06.2013 г. Съласно т. 1, раздел IV от договора, уреждащ правата и задълженията на суперфициаря-строител, изрично е посочено, че разходите по разчистването на терена и подготовката му за строителство са за сметка на суперфициаря-строител, като [община] не е поемала задължения от такъв характер, поради което въззивният съд е приел, че неоказването на необходимото съдействие във връзка с подготовката и разчистването на терена, върху който е отстъпено правото на строеж не е по вина на собственика на земята, а няма данни през целия срок на договора да са съществували пречки, включително и препятствия от трети лица, за отстраняването на които ответникът да е отказал съдействие. Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, първоначално и допълнително (приети и неоспорени от страните по делото), обектът, който е трябвало да се построи в процесния имот е строеж пета категория, по смисъла на Наредба №1/30.07.2003 и съгласно одобрения проект, представлява монолитна едноетажна сграда със ЗП 65 кв.м., която може да бъде построена по стопански начин, с максимален срок за изграждането й до една година. Вещото лице е посочило, че съществуващите благоустройствени мероприятия върху петното за строеж от 65 кв.м. (част от пешеходна алея с площ от около 8 кв.м. и три броя декоративни дръвчета) не са пречка за извършване на строително монтажни работи. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че благоустрояването на площада е извършено през 2012 или 2013 година на доброволни начала от жителите на квартала (имал вид на сметище преди това) и се изразява в засаждането на декоративни дръвчета и изграждане на чешма, като по делото няма данни тези благоустройствени мероприятия да са извършени от служители на общината или от лица, на които е възложила благоустрояването на площада. Съдът е приел за безспорно установено, че разрешението за строеж е издадено на 12.10.2011 год. (с отразяване, че е влязло в сила на 28.10.2011 год., т.е. три години и четири месеца след сключването на договора), а от момента на влизането му в сила до момента, в който ищецът е предприел действия по подготовка на терена за започване на строителството, е изминал период от една година и осем месеца и неосъществяването на строителството е в резултат единствено поради неговото бездействие от 28.10.2011 до 13.06.2013 г., като посочената от ищеца пречка – протести на живущи роми не води до различен извод, доколкото ищецът не е можел да построи сградата за период от 15 дни (от 13.06.2013 г. до 28.06.2013 г.), дори и само в груб строеж (вещото лице е посочило такъв обект може да бъде построен най-много за една година, а съгласно показанията на свидетеля – строителен инженер, обектът е можело да бъде завършен в груб строеж за около два месеца и половина). Като ирелевантно съдът е приел предложението на кмета до Общинския съвет за вземане на решение за удължаване на срока за осъществяване на строителството с една година. Обстоятелството, че ищецът не е поискал никакво съдействие от общината за почистването и подготовката на терена до 14.06.2013 год., е достатъчно основание за отхвърляне на иска, като в този смисъл въззивният съд се е позовал на приетото с Тълкувателно решение № 1/04.05.2012, постановено по тълк. дело №1/2011 на ОСГК на ВКС, а именно, че ако собственикът на земята няма и не е поел задължение да извърши някакви фактически или правни действия, всички необходими действия за започването на строежа трябва да бъдат извършени от суперфициаря, а когато според естеството на учредените права в договора суперфициарят не може да предприеме някое от необходимите действия по ЗУТ, без съдействието на собственика на земята, то последният дължи такова съдействие. В случая макар действително да е имало противопоставяне и пречене от страна на живущите в квартала при предприемането на действия от страна на ищеца за определяне на строителна линия и поставяне на колчета върху терена, е поискано съдействие от собственика на земята в края на договора, но то е било за разрешаване на възникналия проблем, с местното население, без да е посочен като проблем, съществуващо благоустрояване върху терена. Предвид изложеното съдът е приел, че пречката за започване на строежа, която са създали живущите в квартала, не е предпоставка за спиране или прекъсване на давността, доколкото липсва правна възможност давностният срок по чл. 67 от ЗС да се продължава, а ищецът не е предприел действията по чл.153, ал.2 от ЗУТ и не е презаверил издаденото му строително разрешение (съгласно заключението по СТЕ). С оглед неоснователността на главния иск, съдът е отхвърлил като неоснователни и претенциите по предявените при условията на кумулативност искове по чл.55, ал.1 ЗЗД и по чл.88, ал.1 ЗЗД.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси (без първите два) не обуславят решението по делото. Правото на строеж не се погасява автоматично с изтичането на 5 години от учредяването му. То се погасява, след като учредителят се позове на давността и ако тя е изтекла (със или без спирания и прекъсвания). Основанието за погасяване на правото на строеж е неупражняването му в давностния срок, а основание за развалянето на договора за учредяване на правото на строеж е неизпълнение от страна на учредителя на негови задължения по договора по причина, за която той отговаря. Поставените въпроси нямат отношение към изпълнението или неизпълнението на задълженията на учредителя на правото на строеж. Първите два въпроса обуславят решението по делото, но въззивният съд се е произнесъл по бездействието на общината, което се твърди в исковата молба, като е приел, че то нито съставлява неизпълнение на задълженията по договора, нито осуетява възможността за реализиране на отстъпеното право на строеж.
На ответника по касацията [община] следва да бъде присъдена сумата 3.600,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27/24.03.2016 на Бургаския апелативен съд по гр. д. № 44/2016.
ОСЪЖДА С. М. К. от С. да заплати на [община] сумата 3.600,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.