1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
гр.С., 14.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на дванадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1907/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Л. А. А. и Е. А. А. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 10909/ 2009 г. Въззивният акт се обжалва частично – доколкото е отменено решение на С. районен съд по гр.д.№ 1190/ 2008 г., след което са отхвърлени предявените от праводателя на касаторите А. Д. А. (починал в хода на въззивното производство) против [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на А. Д. А., извършено със заповед на главния изпълнителен директор на [фирма] № 3215/ 08.11.2007 г., за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 5 501,30 лв и за заплащане на сумата 1 340 лв – удържана от работодателя без основание при дисциплинарно уволнение на работника.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че въззивният съд е постановил решението си давайки неправилен отговор на материалноправните въпроси може ли да се уволни служител за нарушение на режим на работното време, допуснато два пъти за едни календарен месец и допустимо ли е налагане на дисциплинарно наказание уволнение за напускане на работното място за по един час два пъти в месец. Повдигат също така въпросът приложима ли е разпоредбата на чл.188 т.3 от КТ при положение, че работникът не е бил наказван до момента на констатиране на дисциплинарното нарушение. Касаторите сочат всички допълнителни основания за допускане на обжалването по т.1 -3 на чл.280 ал.1 от ГПК, без да се позовават на конкретна задължителна практика на ВКС и без да обосновават конкретно значението на повдигнатите въпроси за точното прилагане на закона и развитието на правото. Считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допуснато, като поддържа, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. По искането за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ответникът и праводателят на касаторите са били в трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, прекратено със заповед от 08.11.2007 г. Основание за прекратяването е преждевременни напускания на работа в едни календарен месец, всяко от които не по-малко от един час. Прието е, че от доказателствата по делото е установено, че на 24.09.2007 г. работникът е отсъствал от работа повече от един час, на 27 и 28.09.2007 г. е отсъствал от работа след 14,00 часа до края на работното време, а на 29.09.2008 г. това отсъствие е продължило от 12,48 часа до края на работното време. При тези факти е направен правен извод, че при четири преждевременни напускания в рамките на един календарен месец, всяко продължило повече от 1 час, работодателят е имал основание да уволни дисциплинарно работника, както и че наказанието е съобразено с тежестта на нарушението.
При така изложените фактически и правни изводи на въззивния съд първите два поставени от касаторите материалноправни въпроси не обуславят въззивното решение. Те са без всякакво значение за крайния изход от спора, тъй като въззивното решение е постановено при констатирани четири надедночасови преждевременни напускания на работа в рамките на един календарен месец. Следователно какъвто и да е отговора на въпроса за правното значение две преждевременни напускания, той не би обусловил крайните правни изводи на въззивния съд. Тези изводи са изградени при констатирани четири преждевременни напускания, а установяването на фактите от въззивната инстанция не може да бъде контролирано в производството по чл.280 от ГПК. Касаторите не са повдигнали въпрос, свързан с действията на въззивния съд по събирането и анализ на доказателствата. При установените четирите преждевременни напускания, пред въззивния съд не е бил поставен въпроса може ли да се уволни служител за нарушение на режим на работното време, допуснато два (а не четири) пъти за едни календарен месец или допустимо ли е налагане на дисциплинарно наказание уволнение за напускане на работното място за по един час два (а не четири) пъти в месец. А доколкото въпросите не обуславят въззивното решение, по тях обжалване не може да бъде допуснато – в този смисъл тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.188 т.3 от КТ при положение, че работникът не е бил наказван до момента на констатиране на дисциплинарното нарушение, той обуславя обжалваното решение, но не се решава противоречиво от съдилищата. Съобразно утвърдената практика съдът има право да контролира преценката на работодателя за тежестта на нарушението, а тази преценка всякога зависи от конкретните обстоятелства, при които е извършено съответното нарушение на трудовата дисциплина. Задължително се отчита дисциплинарното минало на нарушителя, но няма предварително условие, че при обременено дисциплинарно минало е задължително нарушителят да бъде уволнен или че при чисто такова минало не може да бъде наложено най-тежкото наказание. Направените в този смисъл правни изводи на въззивния съд не противоречат на практиката на ВКС, нито по въпроса има противоречива практика. Напротив, съдилищата решават поставения въпрос еднозначно, т.е. той няма претендираното от касаторите значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Предвид изложеното няма основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение и искането за това следва да се отхвърли.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд от 18.06.2010 г. по гр.д.№ 10909/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: