ОП Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 14.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 744/2012 година.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Софийският градски съд, с определение от 17. 11. 2012 г. по ч. гр. д. № 15354/2011 г. е потвърдил разпореждането на Софийския районен съд, постановено на 09. 08. 2011 г. по гр.д № 781/2005 г.. С това разпореждане е върната молбата на Я. А. за отмяна по чл. 303 ГПК на влязлото в сила решение по гр. д. № 781/2005 г. на Софийския районен съд.
Я. В. А. от [населено място] е подал частна жалба против определението на Софийския градски съд и приложил изложение за допускане на касационно обжалване.
Ответниците Л. Р. и Ж. Р., представлявани от адвокат Д. Б., молят да се остави частната жалба без разглеждане или без уважение като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Първоинстанционният съд е върнал молбата за отмяна на основание чл. 306, ал. 2 във връзка с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК – неотстраняване в срок нередовностите на молбата, изразяващи се в непредставяне на преписи от молбата за връчване на останалите страни. Софийският градски съд като въззивна инстанция е установил, че районният съд е приложил точно закона – констатирал е, че към молбата за отмяна не са приложени преписи за другите страни по делото, указал е на молителя Я. А. да представи три преписа от молбата за връчване на другите страни с разпореждане от 19. 07. 2011 г., което е връчено на пълномощника му – адвокат К., на 01. 08. 2011 г. и до изтичане на едноседмичния срок на 08. 08. 2011 г., разпореждането не е било изпълнено.
Искането за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят счита, че разрешението на въззивния съд поставя въпроси, по които има противоречива практика на съдилищата и които касаят точното прилагане на закона и развитието на правото. Посочено е, че това са въпросите дали изпълнението на изискването за внасяне на държавна такса е достатъчно за администриране на молбата, необходимо ли е да се представят преписи според броя на участващите страни, следва ли да се счита за изпълнено указанието на съда при последващо представяне не необходимите преписи. В изложението е направен и довод, че с подаването на молбата за отмяна са представени два броя преписи –един за връчване на адвоката на ищците по делото и един препис от молбата за адвоката, представляващ двама ответници, с което е отпаднала необходимостта за представяне на преписи поотделно за всяко лице, което е било страна по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване по така посочените въпроси е необосновано. Налице е императивно разпореждане на закона относно необходимите преписи от молбата според броя на лицата, които участват в делото – чл. 261, т. 1 ГПК. Императивно е и разпореждането на чл.286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщане на молбата при неостраняване в срок на допуснатите нередовности. При това положение, постановените от жалбоподателя въпроси по същността си представляват искане за изменение и несъобразяване със задължителни законови положения, което обяснява липсата на съдебна практика в този смисъл и не може да се възприема като повод за развитие на правото. Доводът, че броят на преписи от молбата е съобразен с броя на двамата адвокати, представляващи другите страни по делото, е несъстоятелен, тъй-като производството за отмяна е ново, самостоятелно производство и за него не важи упълномощаването, което е действало до приключване на делото с влязло в сила решение.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА частно касационно обжалване на определението от 17. 11. 2011 г. по ч. гр. д. № 15354/2011 г. на Софийския градски съд по жалбата на Я. А. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: