О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
гр. София, 15.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми януари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3688/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. А. П. и [фирма] – [населено място], срещу определение № 2557 от 24.09.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 3269/2015 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав. С посоченото определение е потвърдено разпореждане от 01.06.2015 г. по ч. гр. д. № 814/2014 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е върната частната жалба на И. А. П. и [фирма] срещу постановеното по същото дело решение № 769 от 18.02.2015 г. поради невнасяне на държавна такса.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради необоснованост и нарушения на закона. Частните жалбоподатели поддържат, че не е било налице основание за връщане на жалбата им, тъй като са изпълнили указанията на съда за довнасяне на дължимата държавна такса в определения за това срок. Излагат доводи, че невнасянето на цялата дължима такса е последица от неправилните указания на първоинстанционния съд относно размера на таксата, което обстоятелство не е съобразено от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Благоевградски окръжен съд, с което е върната частната жалба на И. А. П. и [фирма] против решението по гр. д. № 814/2014 г., постановено по жалба срещу постановление на ЧСИ за извършване на разпределение по чл.460 ГПК, Софийски апелативен съд е приел, че частните жалбоподатели не са изпълнили указанията на съда във връзка с необходимостта от довнасяне на държавна такса за въззивното обжалване в размер на 2.50 лв. Въззивният съд е констатирал, че съобщението с указанията за довнасяне на държавна такса съобразно разпореждане на Софийски апелативен съд, с което е установено, че при дължима държавна такса 15 лв. от жалбоподателите е събрана такса в размер на 12.50 лв. и делото е върнато на Благоевградски окръжен съд за събиране на таксата в пълен размер, е връчено на И. П. – лично и в качеството му на изпълнителен директор на [фирма], на 15.05.2015 г. Като е съобразил, че съобщението съдържа изрично указание за представяне в регистратурата на окръжния съд на банково бордеро за внесена в едноседмичен срок държавна такса в размер на 2.50 лв. и че до изтичане на срока на 22.05.2015 г. това указание не е изпълнено, Софийски апелативен съд е счел за правилно разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на жалбата на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК. Предвид липсата на представени по делото доказателства за внасяне на таксата, въззивният съд е преценил, че приложеното към частната жалба копие от банково бордеро за внесена на 22.05.2015 г. държавна такса от 2.50 лв. е без значение за основателността на жалбата.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора /частния жалбоподател/, който следва да обоснове общата и специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели са обосновали общото основание на чл.280, ал.1 ГПК със следните процесуалноправни въпроси : 1. Какви следва да са правните последици от невнасянето на неправилно указаната от съда дължима държавна такса и следва ли невнасянето на неправилно определената държавна такса да доведе до връщане на жалбата; 2. Следва ли да бъде върната частната жалба, ако неизпълнението за внасяне на държавна такса е незначително, след като веднъж страната е изпълнила указания на съда в тази посока; 3. Когато е внесена указаната от съда държавна такса, но вносният документ не е постъпил по делото и не е приложен като доказателство по него, следва ли да се приеме, че нередовността е отстранена или не и това непредставяне на вносната бележка по делото основание ли е за връщане на жалбата. Като допълнителна предпоставка за достъп до касация се сочи т.2 на чл.280, ал.1 ГПК и се твърди, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката в други влезли в сила определения, както следва : Първият въпрос – в противоречие с практиката в определение № 384/22.06.2012 г. по ч. т. д. № 246/2010 г. на ВКС, І т. о., и определение № 499/16.07.2013 г. по ч. т. д. № 2601/2013 г. на ВКС, І т. о.; Вторият въпрос – в противоречие с практиката в определение № 795/06.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7116/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о.; Третият въпрос – в противоречие с практиката в определение № 175/03.06.2009 г. по в. ч. гр. д. № 310/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
Формулираният под № 1 процесуален въпрос не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Мотивите към обжалваното определение не съдържат извод за неправилност на указанията на първоинстанционния съд относно дължимата за довнасяне държавна такса, чието неизпълнение е послужило като основание за връщане на жалбата. В указанията е посочен точно размерът на подлежащата на довнасяне държавна такса – 2.50 лв., и жалбата е върната поради непредставяне на доказателства за внасяне на точно тази такса, а не поради неизпълнение на указания за внасяне на такса в неправилно определен размер. Поради несъответствие на поставения въпрос с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване по повод на същия е неоснователно. Не е налице и поддържаната допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като представената с изложението съдебна практика касае различни хипотези, обусловили приложението на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, а именно – връщане на въззивна жалба поради неизпълнение на указания за внасяне на държавна такса в размер, който е изчислен неправилно от администриращия жалбата съд и е приет за недължим в производството за осъществяване на инстанционен контрол върху разпореждането за връщане на жалбата /определение № 384/22.06.2012 г. по ч. т. д. № 246/2010 г. на ВКС, І т. о/, и връщане на въззивна жалба поради невнасяне на дължима държавна такса, която вече е била внесена от жалбоподателя и администриращият жалбата съд неправилно е дал указания за повторното й внасяне /определение № 499/16.07.2013 г. по ч. т. д. № 2601/2013 г. на ВКС, І т. о.
С оглед изводите на въззивния съд не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и вторият въпрос в изложението. За да потвърди разпореждането за връщане на частната жалба, въззивният съд не е преценявал дали невнесената част от таксата е значителна или незначителна спрямо общия дължим размер и дали невнесената такса може да бъде събрана чрез последващо осъждане на задължената страна. Единственият мотив за връщане на частната жалба е констатираното неизпълнение на изричното указание за представяне на документ, удостоверяващ внасянето на таксата, което е било съобщено надлежно на жалбоподателите. След като обжалваното определение не съдържа произнасяне по посочения в п.2 въпрос, не би могло да се приеме, че определението е постановено в противоречие с практиката в определение № 795/06.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7116/2013 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Третият въпрос в изложението отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило връщането на подадената от жалбоподателите частна жалба. По този въпрос обаче е създадена задължителна практика на ВКС по чл.274, ал.3, т.1 ГПК – определение № 973 от 23.12.2010 г. по ч. т. д. № 844/2010 г. на ВКС, І т. о., при наличие на която основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не намира приложение. Задължителната практика е в смисъл, че съобразно препращането на чл.275, ал.2 ГПК към чл.261, т.4 ГПК, нередовността на частната жалба се счита отстранена не само с внасяне на указаната от съда държавна такса в определения за целта срок, но и с представяне в същия срок на вносния документ, удостоверяващ това обстоятелство; Непредставянето на доказателства за внесената такса, когато на жалбоподателя е указана необходимостта от прилагането им по делото, съставлява основание по чл.262, ал.2, т.2 ГПК за връщане на жалбата. Настоящият състав на ВКС споделя напълно тази практика и тъй като въззивното определение е постановено в съответствие с нея, не се налага да бъде допускано до касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 3269/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2557 от 24.09.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 3269/2015 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :