3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34
гр. София 15.02.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 10 февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия 3. А.
гр.д. № 8 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника ЕТ «Д.-П. – Д. А.” на лицето Д. А. А.[населено място], [община], чрез адв.Е. Ч. срещу решение № 153/13.07.2010 г. по в. гр. дело № 725/2009 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 5/12.01.2009 г. по гр. дело № 196/2007 г. на Районен съд[населено място]. С последното е отхвърлен предявения от [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място] срещу жалбоподателя [фирма][населено място], С. област на лицето Д. А. А. иск за установяавне правото на собственост и предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в[населено място] с идентификационен номер ****** по кадастралната карта на[населено място] с площ от 596 кв.м., ведно със сграда с идентификационен номер *******, представляваща пластмасов цех със застроена площ от 264.90 кв.м. като неоснователен и недоказан.
Касаторът обжалва мотивите на посоченото въззивно решение, като поддържа неправилност на фактическите и правни изводи на съда, а именно неправилно съдът приел, че жалбоподателят-ответник не черпи права върху процесния имот на основание продажба, съответно неправилни изводи, че сключената сделка е нищожна, без да е сезиран с такова искане.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите -допустимо ли е разглеждането на въззивната жалба, решен в противоречие с практиката на ВКС, основание за нищожност на една сделка ли е това дали едно и също юридическо лице е ООД или ЕООД, решен в противоречие с практиката на ВКС, погасителната давност основание ли е за отхвърляне на иска, решен в противоречие с практиката на ВКС, кой е приложимия процесуален закон, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Към изложението са приложени преписи от решения и определения на състави на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма][населено място] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Жалбоподателят [фирма] на лицето Д. А. А. е ответник по предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС от [фирма][населено място]. Претенцията е за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижимия имот, находящ се в[населено място] с идентификационен номер ******** по кадастралната карта на[населено място] с площ от 596 кв.м., ведно със сграда с идентификационен номер *******, представляваща пластмасов цех със застроена площ от 264.90 кв.м. и за осъждане на ответника да предаде владението на посочения имот. С въззивното решение е прието, че предявения ревандикационен иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Първоинстанционното решение е оставено в сила, поради съвпадане на изводите на въззивния съд за неоснователността на исковата претенция. Производството по делото е разгледано по реда на ГПК/отм./.
Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба на ответника, с която същият обжалва само мотивите на въззивното решение е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес. Съобразно даденото тълкуване в т. 18 от ТР№ 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. Следователно диспозитивът на решението, който чл.189,ал.1,б.“г“ ГПК/отм./ визира като констатация относно спорното право представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението, така както е посочено в чл.189,ал.2 ГПК/отм./ не са част от него. В мотивите се съдържат и констатации относно доказателствените, и правнорелевантните факти, които не са обхванати от спорния предмет. Ако мотивите на решението се ползваха със сила на пресъдено нещо, то не би било необходимо да се предявява инцидентен установителен иск относно преюдициалното правоотношение. Мотивите не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението, тъй като по отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че в настоящият случай ответникът, спрямо когото предявения ревандикационен иск относно недвижимия имот, посочен по-горе е отхвърлен не разполага с правната възможност да обжалва само мотивите на въззивното решение. За жалбоподателя липсва правен интерес от подадената касационна жалба. Поради това същата следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по делото да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II
г.о
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № СД-05-01-9952/25.10.2010 г., подадена от ответника [фирма] на лицето Д. А. А.[населено място], [община], чрез адв.Е. Ч.,[населено място], ул.“Е.. П.“ 17 срещу решение № 153/13.07.2010 г. по в. гр. дело № 725/2009 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 5/12.01.2009 г. по гр. дело № 196/2007 г. на Районен съд[населено място], като процесуално недопустима.
Прекратява производството по гр.дело № 8/2011 г. по описа на Върховен касационен съд И-ро гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274,ал.2,пр.2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг състав на Гражданска колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: