1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София 16.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гражданско дело № 5428 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. А. Х. чрез адвокат Н. Г. от САК срещу определение № 306 от 19.10.2016 г. по гр.д. № 4289/2016 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което се оставя без разглеждане касационна жалба срещу решение № 4122/13.05.2016 г. по гр.д. № 3569/2016 г. на Софийски градски съд. В частната жалба са изложени доводи за неправилност и искане да се отмени определението, тъй като предявеният иск по чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР не е трудов по смисъла на чл.357, ал.1 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение е постановено от друг състав на Върховния касационен съд и с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.2, изр.ІІ ГПК.
Частната жалба от 04.11.2016 г. е подадена в срок от легитимирана страна и е редовна, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С Тълкувателно решение № 2/06.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС се приема, че установяването на трудов стаж по съдебен ред е трудов спор, което следва от нормата на чл.357, ал.1 КТ. Работникът или служителят е активно легитимиран да предяви тези искове, а пасивната легитимация е уредена в чл.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/, който предвижда, че искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или само срещу поделението, когато работодателят е прекратил своята дейност, а искът за установяване на осигурителен стаж се предявява срещу съответното териториално поделение на НОИ.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение на Върховния касационен съд по гр.д. № 4289/2016г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба срещу решение от 13.05.2016 г. на Софийски градски съд е правилно и следва да се потвърди. В случая, разглеждането на касационната жалба е поставена в зависимост от това дали въззивното решение подлежи на касационнно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно чл.280 ал.2, т.3 ГПК (ДВ, бр.100 от 2010 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лева.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 306 от 19.10.2016 г. по гр.д. № 4289/2016 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което се оставя без разглеждане касационната жалба срещу решение от 13.05.2016 г. по гр.д. № 3569/2016г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.