Определение №34 от 17.1.2013 по ч.пр. дело №617/617 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 34

София, 17.01.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ПЪРВАНОВА
ч. гр. дело № 617/2012 г.
Производството е образувано по частна жалба на Х. С. С., [населено място], срещу разпореждане от 20.09.2012г. по гр.дело №9331/2012г. на Софийски градски съд, с което е върната негова жалба, подадена на 28.05.2012г.
Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е срещу обжалваемо определение, постановено от въззивния съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
На 28.05.2012г. Х. С. е подал жалба по гр.д.№ 5992/2010г. на Софийски районен съд.Жалбоподателят е посочил, че му е връчена покана за доброволно изпълнение, въз основа на изпълнителен лист от 19.01.2012г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по гр.д.№5992/2010г. като е запорирана пенсията му. Посочил е, че оспорва задължението по изпълнителния лист, с твърдение, че не е призоваван по надлежния ред па гр.д.№5992/2010г. Заявеното искане е да бъде обезсилено решението по същото гражданско дело. С разпореждане от 09.07.2012г. на СГС жалбата е оставена без движение. Дадени са подробни указания да се уточни дали се обжалва някой от постановените съдебни актове, или пък действията на съдебния изпълнител. Констатирано е, че по реда на чл.415,ал.1 ГПК е образувано гр.д.№34794/2010г., на СРС след депозирано възражение от С. срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5992/2010г. на СРС, поради което не са налице предпоставките на чл.126,ал.1 ГПК. Освен това решението по гр.д.№34794/2010г. на СРС е влязло в сила. Препис от определението е връчен на жалбоподателя на 17.08.2012г., но последният не е конкретизирал своята жалба.
Обжалваното разпореждане е законосъобразно. Правилно е прието, че производството по жалбата е недопустимо поради неотстраняване на нейните недостатъци. Това е така защото видно от приложенията, на 29.04.2010г. по ч.гр.д.№5992/2010г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на [фирма] за главница от 8324,44 лева и мораторна лихва от 2305,65 лева. С оглед постъпилото от длъжника Х. С. възражение, дружеството е предявило иск за установяване на задължението по чл.415,ал.1 ГПК, по който е образувано гр.д.№34794/2010г. на СРС. С влязло в сила решение по същото дело след частичната му отмяна по отношение размера на мораторната лихва с решение гр.д.№12021/2011г. на СГС, е признато за установено вземането на топлофикационното дружество срещу С. в размер на 8324,44 лева главница и 2180,99 лева мораторна лихва. За тези суми е издаден изпълнителен лист от 19.01.2012г. на основание чл.416 ГПК и влязлата в сила заповед за изпълнение. При тези данни законосъобразно са дадени указания до жалбоподателя на конкретизира своята жалба като прецизира акта, който обжалва и своето искане. Той не е сторил това. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като постановено в съответствие с процесуалния закон.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 20.09.2012г. по гр.дело №9331/2012г. на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top