2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
С., 18.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 973/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на С. В. И. – ЕТ с фирма „С. 11 – С. И.” – [населено място] срещу Определение № 227 от 16.10.2012 г. по т.д. № 772/ 2012 г. на ВКС, ТК, І, с което е оставена без разглеждане, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, касационната му жалба срещу Решение № 195 от 05.06.2012 г. по т.д.№ 153/2012 г. на Благоевградски окръжен съд. Жалбоподателят излага, че неправилно ВКС е приел, че цената на иска е под 10 000 лв., като се касае до три съединени иска с цена всеки под 10 000 лв. Поддържа, че предявеният иск по чл. 422 ГПК е само един: за заплащане на главница 8008.23 лв., дължим ДДС 1601.65 лв. и лихва 522.14 лв. за периода 13.10.2009 г. – 01.10.2010 г. – и цената му е над 10 000 лв., затова решението подлежи на касационно обжалване. Иска да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по частната жалба [община] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че частната жалба е неоснователна, тъй като цената на всеки от предявените искове е до 10 000 лв., затова въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба срещу въззивно решение.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на С. В. И. – ЕТ с фирма „С. 11 – С. И.” – [населено място] срещу Решение № 195 от 05.06.2012 г. по т.д.№ 153/2012 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуване вземане на общината: за 8008.23 лв. – неплатен наем, за 1601.65 лв. – дължим ДДС и за 522.14 лв. – изтекли лихви за периода 13.10.2009 г. – 01.10.2010 г., по съображения, че цената на всеки един от предявените искове, е под обжалваемия минимум по чл. 280 ал. 2 ГПК по търговско дело – вземанията произтичат от договор за наем, свързан с упражняваното от ответника занятие.
Обжалваното определение е правилно. Въззивното дело, решението по което се обжалва с касационната жалба, е търговско, постановено по жалба срещу решение, с което е разгледан иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземания, основани на договор за наем, всеки с цена до 10 000 лв. И ако се приеме, че е един искът по чл. 422 ГПК за установяване на вземане за неплатен наем, и за ДДС, то цената му е 9609.88 лв., а безспорно е друг (отделен) искът по чл. 422 ГПК за установяване на вземане за изтекли лихви по чл. 86 ал. 1 ЗЗД с цена 522.14 лв. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на предявените искове е до 10 000 лв., поради което правилно с обжалваното определение касационната жалба е оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 227 от 16.10.2012 г. по т.д. № 772/ 2012 г. на ВКС, ТК, І отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: