4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
Гр.София, 18.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1575/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Т. срещу Решение № 595/15 март 2017 г. по в.гр.д.№ 3124/2016 г. на Софийския АС, ГО, 12 състав, в частта, с която е отменено първоинстанционно решение на СГС в осъдителната му част до размер на 15 000 лв. и вместо нея е постановено отхвърляне на иска на В. С. Т. с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ срещу ЗК [фирма] за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19 август 2014 г. за разликата над 5000 лв. до присъдения от СГС размер 20 000 лв. В жалбата се поддържа, че второинстанционният акт е неправилен в посочената отменително-отхвърлителна част. Претендира се отмяната му и уважаване на иска и за сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора въпроси, свързани с критериите при определяне справедлив размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
Ответникът по касация ЗК [фирма] София изразява становище, че не са налице основания за достъп до касация.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на непряк касационен контрол валиден и допустим въззивен съдебен акт и се явява процесуално допустима.
За да постанови частична отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ до размер на 15 000 лв. въззивният съд е приел, че ПТП, при което е пострадал ищецът като велосипедист е причинено от противоправното поведение на водача на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“, съзнателно нарушил правилата за движение по пътищата – по чл. 50 ал.1 и чл. 50а ЗДВП. Същият не е изчакал преминаването на вече пресичащ кръстовището велосипедист и потегляйки, реализирал ПТП, удряйки странично велосипедиста, който правомерно е навлязъл в незабранено кръстовище. В резултат на неумишлено причиненото от водача на автомобила със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество ПТП на 19.08.2014 г. в [населено място] ищецът-жалбоподател е претърпял травматични увреждания – контузия в гръдно-коремната област и разкъсно-контузна рана в областта на десния лакет – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършена е в болнични условия хирургична обработка на раната и след двудневен престой в болница пострадалият е изписан в подобрено общо състояние, като около 20 дни е търпял болки от получените травми, по-интензивни през първите 5 дни. Проведеното лечение с обезболяващи медикаменти е продължило около 10 дни, през този период разкъсно-контузната рана е зарастнала, предприетото лечение няма връзка с констатираните съпътстващи заболявания на ищеца – хипертония исхемична болест на сърцето, хроничен нефрит и камък в бъбрека. Изброените заболявания не са в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди – 5000 лв. – са съобразени и наблюдаваното преходно разстройство с тревожно-депресивна симптоматика в границите на адаптационно разстройство с обичайно благоприятна прогноза за пострадалия, обстоятелството, че след произшествието ищецът е престанал да работи, продължителността на възстановителния период, конкретните субективни изживявания на ищеца, установени чрез свидетелски показания, стандартът на живот в страната и в населеното място, в което живее потърпевшото лице, обществено-икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие.
С оглед съдържанието на възпроизведените мотиви на обжалвания съдебен акт формулираният правен въпрос относно критериите за определяне справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД е от значение за изхода на спора по конкретното дело, но въззивният съд е съобразил указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение – характер на уврежданията, начин на причиняването им, сравнително кратък период на възстановяване, интензитет на болките, възраст на пострадалия и липса на трайни неблагоприятни последици от травматичните увреждания, поради което следва да се приеме, че не е налице допълнителният селективен критерий – противоречие с практиката на ВКС по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Решението на САС не е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС.
Вторият въпрос в изложението – „Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „ГО“, с конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси“ не е обусловил решаващата воля на съда по предмета на спора, той е декларирал, че се е съобразил при определяне на обезщетението с обществено-икономическите условия – стандарт на живот в страната и в населеното място, в което живее ищецът, доколкото обезвредата не следва да се превръща в източник на неоснователно обогатяване. Според формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика при произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди съдът следва да съобразява и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната и в съответния регион. Нивата на застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за самото обезщетение на неимуществените вреди. Не е налице и допълнителното селективно основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, при чието наличие може да се прояви общото основание за достъп до касация. Не са развити от касатора съображения защо първият материалноправен въпрос в изложението му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Предвид горното следва да се приеме, че касаторът не установява сочените основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ ТО
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 595/15 март 2017 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, постановено по в.гр.д.№ 3124/2016 г. по описа на същия съд, в обжалваната му от В. С. Т. отменително – отхвърлителна част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: