ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34
София, 19.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 908/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Ч” АД – гр. С. срещу Определение № 8* от 23.VІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 5811/ 2009 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане от 29.ІV.2008 г. по гр.д. № 12 085/ 2008 г. на СРС, 64 с., с което е отхвърлено заявлението на “Ч” АД – гр. С. за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 и сл. ГПК срещу В. Д. И. – от гр. С. за сумата 1982.12 лв. – електрическа енергия, със законната лихва от 25.ІV.208 г., за сумата 331.79 лв. – лихва за периода 21. ХІ.2006 г. – 14.ІV.2008 г. и за направените по делото разноски. Жалбоподателят излага оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на определението, тъй като съдът неправилно е приел, че не е индивидуализирано вземането, посочено в заявлението, като същото е конкретизирано по основание, размер и страни – правоотношението между страните е възникнало по договор при Общи условия за снабдяване с електрическа енергия, посочен е и адресът на абоната. Жалбоподателят счита, че процедурата по чл. 410 ГПК изключва представянето като приложения на доказателства, данните от които се попълват в заявлението въз основа на съответния документ, който ще бъде представен в исковото производство при евентуално възражение на длъжника.
В Изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос: кои са предпоставките да издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – и конкретно за индивидуализацията на паричното вземане, който въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Иска обжалваното определение да се отмени.
Ответникът по частната жалба В. Д. И. – от гр. С. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 и сл. ГПК, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил разпореждането, с което не е уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по съображения, че съгласно чл. 410 ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба откъм съдържание, установени в чл. 127 ал. 1 и ал. 3 ГПК, като вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение, следва да е индивидуализирано. Съдът е изложил, че в случая вземането не е конкретизирано по основание, като заявителят не е посочил за кой недвижим имот се отнася доставената и потребена енергия, за кой абонатен номер са начислени търсените суми, за да може длъжникът да прецени дали да упражни правото си на възражение.
Касационно обжалване на така постановеното от въззивния съд определение не следва да се допусне, тъй като разрешеният от съда процесуален въпрос – следва ли да бъде индивидуализирано по основание и размер паричното вземане, за което се иска издаване на заповед за изпълнение – е релевантен за делото, но този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По въпроса има съдебна практика, създадена при прилагането ГПК (Д.в.бр. 59/2007 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), която е в смисъл, че заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, в който смисъл е разпоредбата на чл. 420 ал. 2 ГПК, което включва и конкретизация на вземането по основание – с посочване освен на размера на претендираното вземане, и на имота, и на периода, за който е подадена и потребена ел.енергия. Поради създадената съдебна практика не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен за делото правен въпрос, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
С оглед изложеното е неоснователно искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 8* от 23.VІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 5811/ 2009 г. на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: