3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34
София, 19.01. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1054/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска градска прокуратура и по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 397 от 05.05.2010 год. по гр. дело № 121/2010 год., с което е потвърдено решение от 07.12.2009 год. по гр. дело № 1222/2008 год. на Софийски градски съд, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на К. И. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7500 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ със законна лихва, считано от 05.03.2008 год. до изплащане на задълженията.
Решението се обжалва в частта, с която исковете са уважени, като в изложение за допускане на касационно обжалване Софийска градска прокуратура и Софийска апелативна прокуратура поддържат, че в противоречие с представена съдебна практика на ВКС с обжалваното решение е разрешен материалноправния въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД, относим към размера на присъденото обезщетение – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, както и че по иска за обезщетение за неимуществени вреди обжалваемият интерес не под 1000 лв. намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
Касационните жалби против решението в частта, с която иска за обезщетение за имуществени вреди е уважен в размер на 300 лв. са процесуално недопустими, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, според която, не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. и в тази им част следва да бъдат оставени без разглеждане.
В изложенията за допускане на касационно обжалване се поставя правния въпрос за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и как е приложен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при неговото определяне, с твърдения, че е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос, който с обжалваното решение е разрешен в съответствие с постоянната съдебна практика и вече установената задължителна съдебна практика по реда на чл. 291 ГПК с решение от 12.05.2010 г. по гр. дело № 1273/2009 год. на ВКС. Според тази съдебна практика справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди не е абстрактно понятие и включва винаги конкретни факти, относими съм стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики- характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. Когато съдът е съобразил тези характеристики, съобразно установените по делото доказателства, които за всеки отделен случай са различни, решението е поставено в съответствие с принципа за справедливост.
С обжалваното решение този принцип е проведен от съда. Съдът е анализирал подробно всички доказателства релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди и е присъдил обезщетение само за тези болки и страдания, които са в причинна връзка с проведеното спрямо ищеца наказателно производство продължило близо три години и приключило с влязла в сила оправдателна присъда, проверена на три инстанции.
Предвид изложеното не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, (която поглъща хипотезата на т. 2) за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 397 от 05.05.2010 год. по гр. дело № 121/2001 год. на Софийски апелативен съд в частта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Софийска градска прокуратура и на Софийска апелативена прокуратура против решението на съда в частта на присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване на препис на страната пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ