4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
С., 02.03. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1110/ 2010 година
Производството е образувано по молба на [фирма] -[населено място] за отмяна на Решение № 252/8.Х.2008 г. по т.д. № 506/2007 г. на Б. окръжен съд и Решение № 25 от 31.ІІІ. 2009 г. по т.д. № 300/2009 г. на Б. апелативен съд, с които е осъден да плати договорна неустойка, на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК.
Молителят излага, че[населено място] № 25 от 31.ІІІ. 2009 г. по т.д. № 300/ 2009 г. на Б. апелативен съд, е осъден да плати на [фирма] -[населено място] неустойка за забавено изпълнение по т. 5 от р. VІІ от Договор за строителство от 20.ІІІ.2004 г. Сочи, че по същото правоотношение (по същия договор и между същите страни) след 22.ІІ.2010 г., когато[населено място].№125 по т.д. №828/ 2009 г.на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решението по т.д.№ 300/2008 г. на БАС, е постановено Решение от 8.VІІ.2009 г. по т.д. № 122/ 2009 г. на БАС, с което е отменено Решение по т.д. № 335/ 2007 г. на Б., което въззивно решение е влязло в сила с постановяване на Определение № 535/ 30.VІ.2010 г. по т.д. № 113/ 2010 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване. С това решение по т.д. №122/ 2009 г. на БАС, [фирма] -[населено място], като възложител, е осъден да плати на молителя, като изпълнител, възнаграждение за С., изпълнени преди януари 2005 г., при срок за предаване на обекта 31.ХІІ.2006 г., като с оглед правото на изпълнителя за спиране на строителството по т.2 на р.VІІ, съдът е приел, че е налице забава на инвеститора в плащането и е уважен иска на изпълнителя за възнаграждение за С.. Молителят поддържа, че така е установено, че той, като изпълнител, законосъобразно е упражнил правото си да спре извършването на С. за периода на забавата, което изключва вината му за забава и е невъзможно да се приложи срещу него клауза за неустойка. Затова иска да се отмени на основание чл. 231 ал. 1 б. ”а” ГПК въззивното решение по т.д.№ 300/2008 г. на БАС, с което е осъден да плати неустойка и делото да се върне за ново разглеждане. Позовава се на Постановление № 2/ 29.ІХ.1977 г. по гр.д. № 1/1977 г. на ПлВС.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] -[населено място] с писмен Отговор оспорва същата като неоснователна, за което не излага съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на молителя във връзка с основателността на молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното:
С влязло в сила на 22.ІІ.2010 г. Решение № 25/ 31.ІІІ. 2009 г. по т.д. № 300/2009 г. на Б. апелативен съд, е отменено Решение № 252/ 8.Х.2008 г. по т.д. № 506/ 2007 г. на Б. окръжен съд и молителят, като изпълнител, е осъден да плати на възложителя [фирма] -[населено място] договорна неустойка за забавено изпълнение на основание р.VІІ т.5 от Договор за строителство от 20.ІІІ.2004 г.
Неоснователно е искането на молителя да се отмени по реда на надзора на основание чл. 231 ал. 1 б. ”а” ГПК (отм.), сега чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК решението по т.д.№ 300/2008 г. на БАС заради влязлото в сила на 30.V.2010 г. Решение от 8.VІІ.2009 г. по т.д. № 122/ 2009 г. на БАС, с което е отменено първоинстанционното решение и възложителят [фирма] -[населено място] е осъден да плати на молителя, като изпълнител, възнаграждение за С., изпълнени преди януари 2005 г., при срока за предаване на обекта 31.ХІІ.2006 г., като съдът е приел, че е налице забава на инвеститора в плащането, и строителят законосъобразно е упражнил правото си по р.VІІ т.2 от Договора да спре изпълнението на С. за периода на забавата, на което основание молителят поддържа, че е изключена вина у него за забава в строителството, съответно че не дължи неустойка.
Отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК се допуска, когато молителят докаже новооткрити обстоятелства или представи нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да му бъдат известни или с които не е могъл да се снабди своевременно. Това са факти, респ. материализирани в писмени доказателства свидетелстващи документи, а постановеното по друго дело съдебно решение, не представлява ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство по см. на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК. С решението по т.д. № 122/ 2009 г. на БАС, заради което молителят иска да се отмени влязлото в сила решение по т.д.№300/2008 г. на БАС, с което е осъден да плати неустойка за забавено изпълнение, съдът е изразил своето тълкуване на уговорените от страните клаузи[населено място] за строителство и е направил свои правни изводи за изпълнението от страните на задълженията по договора. Като се основава на така постановеното решение, фактически молителят изразява несъгласието си с решението, чиято отмяна сега иска, а не основава молбата си на нови факти, които да са съществували по време на делото, но да не са му били известни (каквото не е новопостановеното решение заради което иска отмяна), нито нови доказателства (каквото не е новопостановеното решение). Под обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, които трябва да са новооткрити – да са съществували към деня на приключване на устните състезания, които ако са били известни, са могли да бъдат включени в делото и понеже не са взети предвид от съда, чрез отмяната се открива възможност за ново разглеждане на делото, при което новооткритите факти да се вземат предвид. Молителят не излага новооткрит факт, нито подкрепя твърдението си, че такъв е налице с влязлото в сила решение, с което е уважен иск между страните за дължимо възнаграждение за изпълнени С..
Позоваването от молителя на Постановление № 2/ 29.ІХ.1977 г. по гр.д. № 1/1977 г. на ПлВС е неуместно, тъй като т.3 от същото се отнася за установяване по надлежен ред на известно обстоятелство при разглеждане на делото, което страната не е могла да установи, а съгласно чл. 232 ал. 1 б. ”б” ГПК (отм.), неистинност на показания на свидетел, на заключение на вещо лице или престъпно обстоятелство във връзка с решаването на делото, следва да се установят по надлежния ред – присъда или иск по чл. 97 ал. 3 ГПК (отм.), по който ред, като се установи обстоятелството, същото представлява ново писмено доказателство по см. на чл. 231 ал. 1 “а” ГПК. Не всяко влязло в сила съдебно решение съставлява основание за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, каквото основание представлява решението, посочено в т.3 на ППл.ВС №2/1977 г. Когато страната е твърдяла при разглеждане на делото известно обстоятелство, но не е могла да го установи, а след влизане в сила на решението, страната разполага с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124 ал. 5 ГПК, касаещи твърдяното от нея обстоятелство, тя може да използва постановения съдебен акт, с който по надлежния ред е установено обстоятелството, като основание по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК и да иска отмяна на влязлото в сила решение, какъвто не е настоящият случай. Затова т.3 на П.ПлВС №2/1977 г. не намира приложение.
Молбата за отмяна на решението на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователна. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на [фирма] -[населено място] за отмяна на влязло в сила Решение № 252 от 8.Х.2008 г. по т.д. № 506/2007 г. на Б. окръжен съд и Решение № 25 от 31.ІІІ. 2009 г. по т.д. № 300/ 2009 г. на Б. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: