О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София,20.01.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 719 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Д. И. срещу решение № 513/29.03.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 893/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и недопустимост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата – Д. К. и П. Л. К. К. оспорват допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване, искове по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД за връщане на дадена сума по развален договор в размер на 29400 евро и по чл.93 ЗЗД за сумата от 12600 евро – даден по развален договор задатък в двоен размер от Д. К. и П. Л. К. К. срещу [фирма], настоящ касотор. Исковете са уважени от СГС със законните последици, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че страните са обвързани от сключен предварителен договор за строителство и покупко-продажба на имот, и в съответствие с него ищците са заплатили договорената първа вноска от продажната ценна и задатък по договора. В договорения срок ответникът не е построил обекта, поради което и при условията на чл.87 ал.1 ЗЗД и чл.6.4 от договора, ищците са развалили договора с писмено уведомление и са поискали връщане на даденото на отпаднало основание, както и двойния размер на дадения задатък, които претенции САС е приел за основателни.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира материалноправни или процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора, както изисква т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Съвсем общо и възпроизвеждайки законовите разпоредби, касаторът счита, че при постановяване на обжалваното решение САС се е произнесъл по въпроса за „наличие и установяване на законно установените предпоставки за валидно упражняване на правото за разваляне на договор в съответствие с чл.87 ал.1 ЗЗД”, както и по въпроса за „наличие и установяване на законно установените предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.142 ал.2 ГПК”. Така формулираните въпроси са бланкетно поставени, без да кореспондират с конкретно установената и приета фактическа обстановка от САС, въз основа на която са направени и съответните правни изводи. Касаторът не оспорва нищо от приетото от САС от фактическа страна, а относно въпроса си, свързан с приложението на чл.142 ал.2 ГПК, възпроизвежда неточно случилото се пред САС, тъй като на 01.02.2011 г. не е даден ход по същество на делото пред САС, както твърди. Делото е отложено за 15.03.2011 г., когато именно е даден ход по същество. В този смисъл въпросите, макар и твърде общо и бланкетно формулирани, не са обусловили като разрешение изхода на спора. Липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не се излагат съображения за наличие на някои от хипотезие на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Самото възпроизвеждане на законовата разпоредба не обуславя нейното приложение.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответните страни, независимо от изхода на спора, тъй като няма искане за това, нито са представени доказателства да са сторени разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 513/29.03.2011 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 893/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.