О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
[населено място] ,20,01,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на седми декември,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1202 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. З. против решение № 712/25.11.2014 год. по т.д.№ 900/2014 год. на Пловдивски апелативен съд, в частта му с която е потвърдено решение № 46/10.05.2014 год. по т.д.№ 26/2013 год. на Окръжен съд – Хасково, с което са уважени предявените против касатора,като частични,обективно и активно пасивно съединени искове на Д. А.,Г. А. и И. А., като наследници на П. А., за осъждане В. З. да им върне сума от 35 000 лева / главница /, част от предоставена му по сключен от наследодателя договор за заем от 24.02.2008 год.сума в общ размер от 215 400 щ.д.,както и договорна /възнаградителна/лихва върху същата сума,в размер на 15 000 лева. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение,предвид уважаване на исковете с разделяне на общо претендираната от тях сума помежду им и съобразно квотите им за наследяване,а не присъждането й общо.В евентуалност атакува правилността му,като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.147 т.1 ГПК, предвид разрешаване на спора въз основа на обстоятелства,факти и доказателства на които ищците не са се позовали с исковата и допълнителната искова молби,въпреки че са им били известни,респ. при недоказаност на предпоставките по чл.147 т.1 ГПК, заявявайки ги в хода на дадени по реда на чл.176 ГПК обяснения, въз основа на въвеждането от ответника,като новоузнат,факт.Счита, че съдът в противоречие с чл.164 ал.1 т.3 ГПК е основал извода си за предаване на сумата,предмет на договора за заем,на недопустими,с оглед размера й,свидетелски показания. Касаторът намира нарушен и материалният закон – чл.107 ЗЗД, досежно изводите на съда за наличие на пасивна субективна и обективна новация по отношение на предходно сключен договор.Касаторът сочи и необоснованост на въззивното решение предвид логическо несъответствие на изводите на съда с установимите от доказателствата факти.
Ответните страни – Д. А.,Г. А. и И. А. – не са депозирали становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищците,като наследници на П. А.,се позовават на сключен между наследодателя им и ответника В. З.,в качеството на представляващ Обменно бюро „А.„ / същото без самостоятелна правосубектност като търговец / договор от 24.02.2008 год..По силата на същия,П. А. – посочен с качество на „ депозант „, „депозира„в ОБ „А.„сумата от 215 400 щатски долара,при задължение за ОБ „А. „ да му заплаща месечна лихва в размер на 1,5 %.Няма договорен срок, въпреки че с изтичането на такъв е договорено капитализиране на дължима лихва към главницата.Прекратяването е уговорено с 10 -дневно предизвестие, като ищците твърдят многократно да са предявили на ответника искане за прекратяване на договора и връщане на депозираната сума, ведно с лихвите.Исковете са предявени за 35 000 лева – част от главница в размер на 215 400 щ.д.,ведно с част от дължимата 1,5 % възнаградителна лихва върху главницата, в размер на 15 000 лева.
В хода на производството ответникът е посочил новоузнато от него обстоятелство за предходно сключен от П. А. договор от 25.09.2004 год., с идентично съдържание относно предмета,но за сума от 117 000 щ.д., „ депозирана в ОБ „А.„ – неправосубектно, представлявано при сключването на договора от лице Т. Л..Ответникът е поискал разпит на ищците по реда на чл.176 ГПК,в който същите са заявили,представяйки и договора от 25.09.2004 год. ,че сключеният през 2008 год. договор има за предмет предоставяне при условията на възмезден заем сумата от 117 000 щ.д.,вече предадена на ОБ „А. „ по предходния договор от 2004 год.,ведно с начислената върху й възнаградителна лихва и през 2008 год. няма предаване на парична сума от заемодател – наследодателя на заемател – ОБ „А.„, респ. сключилото договора лице – В. З..
За да уважат исковете и първоинстанцнионният, и въззивният съд са приели,че по отношение на първия договор от 2004 год. е налице последваща обективна / досежно предмета / и пасивна субективна / подмяна на длъжника / новация.От съдържанието на договора от 2004 год. съдът е извел директно установимо предаване на сумата от 117 000 щ.д. , паралелно материализирайки и извод за установяване получаването на сумата по договора от 2008 год. въз основа на находящи се на гърба на документа записвания, приподписани от лице , разпитано в качеството на свидетел относно обстоятелството,че по този начин са документирани последващи предоставянето на сумата операции по обслужване договора за заем. Самите ищци не са се позовали на новиране на задължението,нито са доказвали незнание на сключения от наследодателя им предходен договор от 2004 год. към датата на исковата молба и допълването й.Противно на това им процесуално поведение и в ущърб на страната посочила като новоузнат факта за сключения през 2004 год. договор, съдът е основал на същия решаващ за изхода на спора извод,доколкото и от сключването на този договор е обосновал предаването на сумата от 117 000 щ.д. от П. А., като инкорпорирана в сумата от 215 400 щ.д. по договора от 2008 година.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК , наред с поддържана вероятна недопустимост на въззивното решение, касаторът поставя следните въпроси : 1 / Може ли посочените по реда на чл.176 ГПК от ищците факти и обстоятелства да се приемат за нови фактически твърдения и допустимо ли е съдът да основе на тях решението си, въпреки забраната на чл.147 т.1 ГПК / в смисъл – без доказаност на предпоставките по чл.147 т.1 ГПК / ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие на въззивното с решение № 300/04.01.2012 год. по гр.д.№ 136 / 2011 год. на второ г.о. на ВКС ; 2/Налице ли е субективна новация, без изрично обективирана от кредитора и третото лице воля за заместване в дълга? – въпросът обосноваван в същата хипотеза,с реш.№ 169/ 21.02.2011 год. по т.д.№ 27/2010 год. на първо т.о. на ВКС.
По възражението за вероятна недопустимост,основано на разглеждането и уважаването на исковете разделно спрямо всеки от ищците и съобразно материалните му права като наследник : Решението не се явява недопустимо на това основание,тъй като не е налице нарушение на принципа за диспозитивното начало,тъй като исковата молба не съдържа твърдения за факти,обуславящи съвместна процесуална легитимация на ищците.Основана единствено на факта на наследяването, същата е индивидуална,съобразно правата на всеки от тях като наследник и съгласно разпоредбите на Закона за наследството.
Първият от формулираните въпроси покрива общия и допълнителния селективни критерии и обосновава допускане на касационното обжалване. Решаващият извод на съда за сключване на договора, като реален такъв – договор за заем,предвид установено предаване на заеманата сума от заемодател на заемател,се основава на приета обективна и субективна новация по отношение на предходен договор,с който,както и с твърдение за новирането му ищците не са обосновали претенцията си,нито последващото им въвеждане в предмета на спора е станало при доказаност на предпоставките на чл.147 т.1 ГПК – новоузнати факт и доказателство.
Вторият от поставените въпроси също покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – включен е в предмета на спора и е обусловил решаващият извод на съда за наличие на обективна и пасивна субективна новация.Необоснован се явява,обаче,сочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Цитираното от касатора решение по чл.290 ГПК съставлява задължителна съдебна практика по различен от формулирания правен въпрос – по тълкуване на чл.22 ЗЗД вр. с пар.1 ал.2 от ДР на ТЗ и възможността между свързани лица , които участват пряко или косвено в управлението,контрола или капитала на други лица,да бъдат уговаряни условия, различни от обичайните, вкл. в полза на трето лице.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 712 / 25.11.2014 год. по т.д.№ 900 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на В. Н. З. в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателство за заплатена по сметка на ВКС държавна такса ,в размер на 1 000 лева, за касационно обжалване.
След представяне на доказателство за плащането или изтичане на срока,делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :