О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 21.01. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 4864 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на К. Д. И. чрез адвокат Б. П. от АК-П. срещу определение № 2295 от 15.11.2018 г. по ч.гр.д № 2345/2018 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се отменя определение № 9439/26.09.2018 г. по гр.д. № 11272/2018 г. на Районен съд Пловдив и са присъдени 960 лева разноски за адвокатско възнаграждение на „ПЪТРЕМОНТ“ ООД, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. В изложение към нея се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Следва ли при очеваден пропуск на съда, който не се е съобразил с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 6/2012 г. и същият не е изпратил препис от определение от 05.09.2018 г. на ответника, с което се прекратява производството по делото, на ищеца да бъдат стоварени направените от ответника разноски, като се има предвид, че молбата с изявлението за прекратяване на делото по чл.232 от ГПК е депозирана на 27 август 2018 г.; ответникът е получил препис от исковата молба за отговор по чл. 131 ГПК на 28 август, а отговор е депозиран на 12 септември 2018 г. Към датата на постановяване на определението, с което се прекратява производството по делото няма данни за извършени каквито и да било процесуални действия.“; 2. „При прекратяване на делото по чл.232 от ГПК към кой момент се преценява дали разноски са направени от ответника: 1. към датата на депозиране на молбата по чл.232 от ГПК; или 2. към датата на постановяване на определението за прекратяване на делото; или 3. към момента на депозиране на отговор на исковата молба /настоящия случай/ – първото извършено по делото процесуално действие; или към друга дата“; 3. „В случай че това е друга дата и се възприеме идеалният вариант за ищеца на получаване на определението за прекратяване на делото на датата, на която е получил ищецът – 11 септември 2018 г., то тогава ще се счита ли ответникът да е направил разноски по делото, тъй като отново по делото няма депозиран отговор на искова молба, т.е. няма извършено никакво процесуално действие?“. Според жалбоподателя въпросите са разрешени от съда в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
От „ПЪТРЕМОНТ“ ООД чрез адвокат А. П. от АК-П. е подаден писмен отговор с искане да не се допуска касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, а възражението по чл.78, ал.5 ГПК е направено несвоевременно, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че делото е образувано по искова молба на К. Д. И. срещу „ПЪТРЕМОНТ“ ООД, но производството е прекратено на 05.09.2018 г. поради оттегляне на исковете. Според съда, първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил молбата за допълване на определението по чл.248 ГПК, тъй като ответникът има право на разноски при прекратяване на делото на основание чл.78, ал.4 ГПК, след като е получил съобщение за възможността да подаде отговор преди прекратяване на производството /в случая на 28.08.2018 г./.
Допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК – посочване на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело като общо основание и обосноваване на специфичните предпоставки, въз основа на които се иска допускането до касация на обжалвания акт. В случая, изложението към частната касационна жалба не съдържа аргументи, които да обосновават допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а въззивното определение е постановено в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд – напр. определение № 670/19.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3982/15 г., IV г.о., определение № 298 от 06.07.2010 г. по ч.гр.д. № 244/2010 г. на IІ г.о. и определение 550/29.11.2018 г. по ч.гр.д. № 4352/2018 г., ІV г.о., в която се приема, че ответникът има право на разноски за адвокат при прекратяване на производството, без да се съобразява с хипотетичната възможност за оттегляне или отказ от исковете, ако са извършени докато производството е било висящо. За да възникне отговорността за разноски по чл.78, ал.4 ГПК е необходимо ответната страна да бъде надлежно уведомена за образуваното срещу нея съдебно производство, т.е. да може да упражни процесуалните си права по делото. Това налага разноските да са извършени до момента, в който ответникът е узнал за прекратяването на воденото срещу него производство. С връчването на препис от исковата молба ответникът се уведомява за образуваното срещу него исково производство и от този момент той има възможност да търси правна помощ и да упълномощи адвокат за защита на правата си. Не съществува законово изискване за момента, в който възнаграждението на адвоката трябва да бъде заплатено, поради което няма пречка това да стане едновременно със сключването на договора за поръчка и извършване на упълномощаването. От момента на изплащането, ответникът е направил разноски за адвокат и има възможност да претендира същите по чл.78, ал.4 ГПК, както е приел и въззивният съд в обжалваното определение, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на доводи за изменение на съществуващата съдебна практика на Върховния касационен съд поради промяна в законодателството или на обществените отношения не може да се приеме, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2295 от 15.11.2018 г. по ч.гр.д № 2345/2018 г. на Окръжен съд Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.