3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 22.01. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като разгледа докладваното от съдия Соколова ч. гр. д. № 7256/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11337/31.10.2014 г. на М. Т. Р. от [населено място] срещу определение № 1211/13.10.2014 г. на Русенския окръжен съд по в. ч. гр. д. № 953/2014 г., с което съдът, след като преценил, че частната жалба е просрочена, я върнал и прекратил производството пред себе си.
Жалбоподателката счита, че определението е неправилно заради погрешно тълкуване и прилагане нормата на чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК относно реда за обжалване на определенията за изменение на съдебния акт в частта за разноските, и иска отмяна.
С писмен отговор в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК ответната страна В. Л. С. и М. Б. Д. я оспорват по същество, като поддържат, че срок за обжалване и ред за обжалване са различни понятия.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, съдебен акт, така се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:
Производството пред Русенския окръжен съд е по частна жалба № 40626/20.08.2014 г. срещу определение от 30.07.2014 г. на Русенския районен съд по гр. д. № 1771/2014 г., с което без уважение е оставено искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното първоинстанционно решение № 902/09.06.2014 г., с което е уважен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, в частта за разноските.
За да върне частната жалба срещу това определение като просрочена и така недопустима, въззивният съд е приел, че срокът за обжалване на такова определение е този, посочен в чл. 275, ал. 1 ГПК. Приел е още, че тъй като препис от определението е редовно връчен на жалбоподателката на 06.08.2014 г., то подадената на 20.08.2014 г. жалба е просрочена.
Фактическите констатации на окръжния съд са верни, но правните му изводи не се споделят от настоящия състав на ВКС, I-во г. о., поради което определението се явява неправилно и следва да бъде отменено.
С нормата на чл. 248 ГПК е предвидена възможност съдът, постановил основния съдебен акт, с който приключва производството в съответната инстанция, сам да го изменя или допълва еднократно в частта за разноските. Независимо от вида на основния акт – решение или определение, произнасянето на съда в частта за разноските винаги има характер на определение, но доближаващо се до решенията, тъй като с него съдът се произнася по въпроса за разпределение на отговорността за разноски в приключилото производство, който по същността си е материалноправен и е пряко свързан с предмета на делото и изхода по него. Такъв характер имат и допълващите или изменящите съдебния акт, с който производството приключва, в частта за разноските, определения, постановени по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Обжалването на тази категория определения е уредено с нарочна норма – чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК. Тя е специална спрямо нормата на чл. 275, ал. 1 ГПК и по естеството си е препращаща. В нея е посочено, че определения, постановени по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, се обжалват по реда, по който подлежи на обжалване решението, като под решение в съдебната практика е безусловно прието, че се разбира и определение, когато съответното производство приключва с такъв акт. Редът обхваща не само инстанцията, в чиято функционална компетентност е да упражни контрол по спора за разноски, реквизитите на жалбата и приложенията към нея, начина на администрирането й, но и срока, в който тя може да бъде надлежно сезирана, така че жалбата да е процесуално допустима.
В случая производството пред районния съд е приключило с решение, което подлежи на обжалване пред въззивната инстанция по реда на глава XX ГПК, в двуседмичен срок от връчването му на страната съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК. Това е и срокът, в който може да се обжалва определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на една от страните да ревизира произнасянето си в решението по въпроса за разноските в приключилото пред него производство. Този срок тече от връчването на препис от определението и изтича на 20.08.2014 г.
Д. на ответната страна, че разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК визира само реда за обжалване, но не и срока, в който то би било допустимо, не може да бъде споделен. Определенията на ВКС, на които той се позова, касаят друга, различна от настоящата хипотеза, а именно хипотеза, при която ВКС се произнася като въззивна инстанция по частна жалба срещу определение на въззивен съд за изменение или допълване на негов акт в частта за разноските, с който производството пред него именно като въззивно е приключило, като практиката по този въпрос бе уеднаквена с т. 24 на ТР № 6/06.11.2013 по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, но което не се прилага към настоящия случай. ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 6, съдържа принципното разрешение, че определението по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ следва да се третира като подлежащо на касационен контрол, но също е неотносимо към разглеждания случай, в който въпросът, разрешен с тълкувателния акт, не се поставя.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1211/13.10.2014 г. по в. ч. гр. д. № 953/2014 г. на Русенския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Русенския окръжен съд за произнасяне по същество по частна жалба № 40626/20.08.2014 г. срещу определението от 30.07.2014 г. по гр. д. № 1771/2014 г. на Русенския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: