3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
34
София, 23.01.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 88 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274,ал.2 във вр. с чл.248,ал.3, изр.второ ГПК, образувано по частна жалба на [община] против Определение № 3438 от 04.10.2016г. по ч.гр.д.№ 5198/2015г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на общината за допълване на постановеното по същото дело Определение № 2106 от 20.06.2016г. в частта за разноските с присъждане на разноски в нейна полза.
Изложените от САС съображения за неоснователност на искането са, че доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител [община] е представила след подаване на молбата по чл.248 ГПК.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че искането за присъждане на разноски е направено с отговора на частната въззивна жалба, към него е представен договор за правна защита и съдействие и авизо за преводно нареждане, удостоверяващо плащането на възнаграждението.
В писмен отговор насрещната страна [фирма] оспорва допустимостта на частната жалба по съображения, че не е представено изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Възразява и срещу основателността й по съображения, че не е представен списък по чл.80 ГПК; че разноските в случая страната доказва с договор, сключен след постановяване на съдебния акт, чието изменение се иска; че възнаграждението е прекомерно, с оглед правната и фактическа сложност на делото; че искането е било за присъждане на разноски за производството по чл.248 ГПК .
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Частната жалба е допустима като подадена в срок. Произнасянето по жалба срещу определение на въззивен съд, постановено в производство по чл.248 ГПК не е предпоставено от формулиране на обща и допълнителна предпоставки по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като производството пред ВКС е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, а не по реда на чл.274,ал.3 ГПК – т. 24 ТР № 6 /2012г. на ОСГТК на ВКС. Допустимостта на искането за допълване на решението в частта за разноските не е обусловено от представянето на списък по чл.80 ГПК- т.8 и т.9 от същото тълкувателно решение.
Частната жалба е основателна.
Неправилни са изводите на САС, че доказателствата за сторените за частното въззивно производство, в което [фирма] е обжалвало връщането на исковата му молба, разноски от насрещната страна – [община] са били представени след депозиране на молбата по чл.248 ГПК. Искането за разноски е направено в отговора на частната жалба и към нея на л.19 от материалите по делото на САС е приложен договор за правна защита и съдействие от 26.11.2015г., съгласно който договореното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител адв. С. е 477лв., платимо по банков път, а на л.20 е приложено авизо за преводно нареждане от 01.12.2015г. Цененото от САС доказателство /договор за правна защита и съдействие от 04.07.2016г./ действително е приложено към молбата по чл.248 ГПК и следва постановяване на определението за оставяне без уважение частната жалба на банката, но то има за предмет уговорено възнаграждение за самото производство по чл.248 ГПК, т.е. неотносимо е към частното въззивно производство, за което общината е поискала произнасяне по искането й за разноски.
Следователно, молбата по чл.248 ГПК за допълване на определението е основателна – при своевременно заявено искане, САС не се е произнесъл с определението си по съществото на производството, разноските са дължими на основание чл.78,ал.3 ГПК и са доказани в уговорения размер 477лв.
Неоснователно е твърдението на банката, че частното въззивно производство не представлява правна и фактическа сложност. Искането по чл.78,ал.5 ГПК е неоснователно. Не съответства на данните по делото тезата на банката, че поисканото от САС по реда на чл.248 ГПК произнасяне касае разноските за самото производство по чл.248 ГПК, поради което доводите в тази насока не следва да се обсъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя Определение № 3438 от 04.10.2016г. по ч.гр.д.№ 5198/2015г. на САС, 5 състав, вместо което постановява:
Допълва на основание чл.248 ГПК Определение № 2106 от 20.06.2016г. по в.ч.гр.№ 5198/2015г. на САС, 5 състав в частта за разноските като Осъжда [фирма] да заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на [община] сумата 477 лв. разноски за частното въззивно производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: