О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 24.04.2019 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България – смесен петчленен състав, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
като разгледа докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ дело №11 А/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.135, ал.4 АПК.
С определение №535/11.02.2019 г. по гр.д.№872/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, Първи граждански състав, производството по делото е прекратено
Производството е образувано по искова молба на М. Г. Х. против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” – гр.София с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр.
С определение от 05.02.2019 г. състав на Административен съд – София-град е прекратил производството по свое адм. дело № 7285/2013 г. и го е изпратил по подсъдност на Старозагорския районен съд.
Старозагорският районен съд, като взел предвид данните по делото, намира, че следва да бъде повдигнат спор за подсъдност на спора пред състава по чл.135, ал.4 АПК по следните съображения:
„В определението си по подсъдността в частта, с която е определил местно компетентния районен съд, съставът на Административен съд – София – град се е мотивирал с разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК.
Следва да се посочи, че подсъдността на делото по правилата на местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за наличието на която съдът не следи служебно /с изключение на подсъдността по чл.109 от ГПК/. За да се десезира съдът, до който исковата молба е подадена, е необходимо възражение на ответника, направено в срока по чл.119, ал.3 от ГПК. Сезираният съд не може служебно да следи за подсъдността по чл.108 от ГПК и да препраща делото за разглеждане от друг съд. В същия смисъл е и константната практика на ВС – Определение № 102 от 3.X.1969 г. по ч. гр. д. № 1914/69 г., I г. о.; Съдебна практика на ВС на НРБ – гражданска колегия, 1969 г.; Определение № 12 от 15.I.1974 г. по гр. д. № 27/74 г., I г. о., Съдебна практика на ВС на НРБ – гражданска колегия, 1974 г., Определение № 393 от 8.V.1992 г. по гр. д. № 793/92 г., II г. о., Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, бр. 10/1992 г., № 13, стр. 12; Определение № 62 от 12.VI.1984 г. по гр. д. № 793/84 г., II г. о., Съдебна практика на ВС на НРБ – гражданска колегия, 1984 г.; Определение № 65 от 29.IV.1972 г. по ч. гр. д. № 1105/72 г., II г. о., Съдебна практика на ВС на НРБ – граждански отделения и мн. др. С оглед на това е липсвало основание за изпращане на делото на районния съд в гр.Стара Загора, при положение че ищецът е сезирал съда в гр.София. На следващо място е необходимо да се отбележи, че изводът на състава на Административен съд – София-град за приложимост на особената местна подсъдност по чл.108, ал.2 ГПК не кореспондира и с фактите по делото. Видно от съдържанието на исковата молба, дискриминационните действия, за които се претендира обезщетение, са извършени от началника на Затвора – София. Следователно, дори местната подсъдност да се преценява с оглед на посочената разпоредба, в случая правоотношението не е възникнало в съдебния район на Старозагорския районен съд и последният не е местно компетентен да разгледа спора.
В определението си по подсъдността в частта, с която е приел, че спорът е подсъден на районния съд, съставът на Административен съд – София-град се е мотивирал с Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, с което е обявена за изгубила актуалност т.4 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.
Преценката за подсъдността на спора обаче по аргумент от чл. 118, ал. 1 и 2, изр. 2 ГПК и чл. 135, ал. 1 и 2, изр. 2 АПК (в този смисъл и Определение № 9-2008-5 чл. с-в на ВАС) се прави към момента на предявяване на иска – в случая 17.06.2013 г. Към този момент искът е бил подсъден на административния съд според действащата тогава т. 4 на ТП № 2/2015 г. Тя е обявена за изгубила актуалност едва с постановеното на 16.01.2019 г. ТП 1/2016 г., което няма обратно действие. Такова ретроактивно действие не му придават нормите на чл. 124 – 131а ЗСВ. Това ТП е последващо и доколкото определя различна от установената от т. 4 на предшестващото го ТП 2/2014 г. подсъдност, се прилага само за исковете, предявени след постановяването му на 16.01.2019 г. Досежно подсъдността на процесния иск се прилага обявената за загубила актуалност т. 4 на ТП 2/2014 г., защото се касае за първоначален тълкувателен акт, определящ подсъдността на иска към момента на предявяването му.
По въпроса за действието на тълкувателните актове във времето е произнесъл (относно това кой момент поражда действие извършената с т. 10 на ТР 2-2015 г. на ОСГТК отмяна на ППВС 3/1980 г.) и ВКС в свое решение № 170-2018-IV г.о. Според това решение, доколкото тълкувателните ППВС и ТР не съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма, когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР, те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като в този случай се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в тези актове. При постановяване обаче на последващ тълкувателен акт, с който е изоставено дадено в предшестващ го акт тълкуване и се възприема ново такова, последващият тълкувателен акт няма подобно на първоначалния обратно действие и започва да се прилага от момента, в който е постановен и обявен по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт, се състои от две части. С първата се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващият го тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването им. Иначе би се придало същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение, и то въз основа на изрична разпоредба. В някои случаи прилагането на новото тълкуване би довело и до настъпване на неблагоприятни за някоя от страните последици, които не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предшестващото ТР. Поради това даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да се прилага и след отмяната му, когато спорът се отнася до последиците от същата норма, които са били реализирани за периода преди отмяната му, а новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще.“
Петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че делото следва да се изпрати по подсъдност на Софийския районен съд, по следните съображения:
Изложеното в мотивите на Старозагорският районен съд и основаващо се на решение №170/17.9.2018 г. по гр.д.№2382/2017 г. на ВКС, IV г.о., е относимо само в случаите, при които след издаването на тълкувателен акт, постановен при тълкуване на определена правна норма, настъпи промяна било в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, било в обществено-икономическите условия, които правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В случая не се касае нито до промяна в тълкуваната норма или свързани с нея норми, нито до промяна в обществено-икономическите условия, които правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона.
С тълкувателно постановление №1/2016 от 16.01.2019 г. по тълкувателно дело №1/2016 г. Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд, Гражданска колегия, и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд е извършил корективно тълкуване на приетото от него в Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.5.2015 г. по тълк.д.№2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд, Гражданска колегия и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.
Освен това в случая се касае по процесуален проблем, който не влошава положението на страните по спора, а само определя компетентния съд, който следва да го разгледа.
Поради това настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че делото следва да се изпрати по подсъдност на Софийския районен съд, пред който е заведена първоначално исковата молба. По делото не са налице данни за направен отвод на посочения съд по правилата на местната подсъдност.
Водим от изложените съображения и на основание чл.135, ал.4 и ал.7 АПК, петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявения от М. Г. Х. с адрес: [населено място], Затвора, и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието е СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД.
ИЗПРАЩА делото Софийския районен съд.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Старозагорския районен съд, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.