О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 25.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
След като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №3695/2015 година, прие за установено:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №284/12.08.2015г., постановено по ч.т.д. №230/2015г. от Апелативен съд – [населено място], с което е отменено определение от 27.05.2015 г., постановено по ч.т.д. № 22/2015 г. на Окръжен съд –гр. Ямбол, в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещите искове на жалбоподателя срещу [фирма], чрез допускане на обезпечителна мярка „запор” до размера на общата сума от 246 773,62 лв. върху вземането по Спогодба от 07.10.2014 г. на [фирма] от [фирма] ЕИК[ЕИК]. С определението е обезсилена обезпечителната заповед в тази отменена част.
Частният жалбоподател поддържа, че определението в обжалваната му част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли за неговата отмяна и за присъждане на извършените деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ответникът по частната жалба [фирма] оспорва частната касационна жалба като неоснователна. Не претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната касационна жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но същата е недопустима по следните съображения:
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението по чл. 389 и по чл. 390 ГПК, постановено по молба за допускане на обезпечение, не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. При предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен и привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство, поради което не отговаря на изискването по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на второинстанционния съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. В този смисъл са и разрешенията дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС, което е запазило действието си и след изменението на чл.396, ал.2 ГПК, с ДВ бр.100 от 2010г. Единствено изключение е предвидено в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК – когато при упражняване на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК, след отмяна на първоинстанционното определение, въззивният съд сам е допуснал обезпечение на иска, какъвто не е разглеждания случай. Това определението на въззивния съд ще подлежи на инстанционен контрол пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Представената от частния касатор съдебна практика на ВКС се отнася за хипотеза на допуснато от въззивен съд обезпечение, когато е сезиран с молба по чл.389 ГПК / определение, постановено по реда на чл.274, ал.2 изр.1 ГПК/ и в хипотезата на чл.398, ал.2, изр.3 ГПК – въззивният съд, след отмяна на определение на първоинстанционен съд, е уважил искане за допускане на обезпечение на иска / определение постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК/, т.е. същата е неприложима към конкретния случай.
По тези съображения подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Іт.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] -гр. Ямбол срещу определение № 284/12.08.2015 г., постановено по ч.т.д. № 230/2015 г. от Апелативен съд – [населено място].
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.