5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
гр. София, 26.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 318 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. Г. П. срещу решение № 7 от 11.01.2011г. по в. т. дело № 116/2010г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 68 от 09.07.2010г. по т. дело № 27/2009г. на Русенски окръжен съд, търговско отделение, с което ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ищеца Кипар текстил санайи ве тиджарет аноним ширкети АД, [населено място], Република Турция сумата 21 037,88 лв., представляваща дължима цена на доставена стока по прехвърлително от 19.08.2008г., ведно със законната лихва от завеждане на делото – 19.02.2009г. до окончателното й плащане, както и сумата 6 663,34 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение към касационната жалба допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: в какъв обхват и какви действия трябва да извърши решаващият съд за установяване съдържанието на приложимото чуждо право при решаване на правните спорове; в какъв обем съдът следва да установи чуждото право – какво е съдържанието на конкретен текст от закона, посочен от страните, или всички относими към спора чужди закони и други чуждестранни нормативни актове в тяхната правна и функционална връзка.
Ответникът Кипар текстил санайи ве тиджарет аноним ширкети АД, [населено място], Република Турция /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуалния си представител адв. М. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като съдът правилно е издирил съответния приложим закон, като е проявил необходимите усилия и е спазил изискванията на КМЧП. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд след като е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, е установил, че продавачът [фирма] е продал по три фактури на [фирма], [населено място] определено количество и на определена цена /12 618,18 евро, 3 371,88 евро и 5 318,06 евро/ боядисан тъкан плат с турски произход, произведен от ищеца Кипар текстил санайи ве тиджарет аноним ширкети АД, [населено място]. Стоката е изнесена от продавача и предадена на купувача с три митнически декларации и три инвойс фактури, които са осчетоводени от купувача. Доставените платове са заприходени и ответникът по иска е ползвал данъчен кредит. С прехвърлително от 19.08.2008г. продавачът е уведомил купувача – ответник, че платовете са произведени от Кипар текстил санайи ве тиджарет аноним ширкети АД, [населено място], поради което стойността на стоката е дължима на производителя, като е заявил, че волята му е неотменима. Решаващият съдебен състав е установил, че е извършено авансово плащане на сумата 10 521,62 евро, а останалата част от цената не е платена.
За установяване на приложимото чуждо право въззивният съд с определение от 13.10.2010г. е изискал от Министерство на правосъдието, отдел „Международно сътрудничество“ турския Закон за задълженията в неговата цялост на български език, ако разполага с него. С оглед получения отговор, че МП не разполага с този закон, с определение от 23.11.2010г. Великотърновски апелативен съд го е изискал от МП на Република Турция, като впоследствие на основание чл. 253 ГПК е изменил частично определението си, като е допуснал на основание чл. 185 ГПК превод на представения от ищеца турски Закон за задълженията на български език в частта му относно „Пети раздел: Прехвърляне на вземането и поемане на задължението – чл. 162 – чл. 172“. Решаващият съдебен състав е съобразил извършения превод от назначения преводач.
За да направи извод, че предявеният иск е основателен за сумата 10 551,62 евро, въззивната инстанция е приела, че между [фирма] и [фирма], [населено място] е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на определено количество платове при уточнена цена /дистанционна продажба/, стоката е предадена на купувача и за него е възникнало задължение да плати договорената цена. По отношение на прехвърлителното от 19.08.2008г. решаващият съдебен състав е изложил съображения, че с него продавачът е цедирал вземането си спрямо ответника – купувач по посочения договор за покупко-продажба на производителя на платовете – ищец по делото, и е приложил разпоредбите на турския Закон за задълженията поради това, че страни по договора за цесия са турски търговски дружества и прехвърлянето е извършено в И.. Въззивният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 162 и чл. 163 от турския Закон за задълженията, съгласно които кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице без разрешението на длъжника, ако законът, договорът или характерът на дейността не възпрепятстват това, като за валидността на прехвърлянето е необходима писмена форма, е приел, че изискванията са спазени и е направил извод, че прехвърлителното от 19.08.2008г. е валидно и е произвело правно действие. Съдебният състав е изложил съображения, че по турския Закон за задълженията за валидността на прехвърлянето на вземането не е необходимо уведомяване на длъжника. Поради извършената цесия и наличието на неплатена част от цената в размер 10 551,62 евро с левова равностойност 21 037,88 лв., въззивната инстанция е направила извод за основателност на предявения иск в посочената му част.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Посочените от касатора процесуалноправни въпроси са релевантни за спора, тъй като от тях зависи изходът на делото. По отношение на тях обаче не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Налице е трайноустановена съдебна практика, съгласно която съдът е длъжен да установи съдържанието на приложимото чуждо право, относимите към установената фактическа обстановка чужди правни норми. В изпълнение на задължението си съдебният състав може да използва различни начини– да използва способите, предвидени в международни договори, да изиска информация от Министерство на правосъдието или друг орган, да изиска становища на експертизи или специализирани институти, чрез ползване на различни правноинформационни системи, включително и чрез представяне на целия закон или съответната приложима част от него от страните и други подходящи начини. В конкретния случай въззивният съд е процедирал по няколко начина, приети за допустими и законосъобразни в трайната съдебна практика. Ответникът по иска – касатор в настоящото производство е имал възможност в двете съдебни производства, ако твърди, че представеният турски Закон за задълженията е отменен или изменен към момента на цедиране на вземането, приложимата редакция е друга или се прилагат други правни норми от други нормативни актове, да представи приложимите разпоредби, включително и да оспори съдебната експертиза.
Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, за да е налице това основание, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Когато касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд, решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Предствените решения на Софийски апелативен съд и Варненски районен съд не са влезли в сила, а с решенията на ВКС въззивните съдебни актове са отменени и делата върнати за ново разглеждане поради това, че съдилищата въобще не са установили приложимото чуждо право.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не са налице твърдените от касатора предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от него разноски за настоящото производство в размер 1 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7 от 11.01.2011г. по в. т. дело № 116/2010г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия.
ОСЪЖДА [фирма], Република България, [населено място], Източна промишлена зона, [улица] да заплати на Кипар текстил санайи ве тиджарет аноним ширкети АД, Република Турция, [населено място], район Кърач, бул. М. Ф. Чакмак, [улица] – Бююкчекмедже на основание чл. 78 ГПК сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.