О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
гр. София, 26.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 5305/2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Х. Н. – У., чрез адвокат Л. Н. против определение № 2213 от 29.06.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2815/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, 6 – ти състав, с което е потвърдено определение от о.с.з. на 06.04.2016 г., постановено по гр. д. № 2085/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, I – 4 състав. С последното е върната исковата молба на П. Х. Н. – У. и производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
В частната касационна жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, с оглед на което се иска неговата отмяна и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че за ищцата е налице правен интерес от постановяване на решение по така предявените искове към момента на завеждане на исковата молба. Наред с това са изложени подробни съображения за неправилност относно решаващия извод на въззивния съд, че е налице идентитет между по –рано заведеното и неприключило с влязъл в сила съдебен акт гр. д. № 664/2008 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I – 13 състав и по – късно образуваното и прекратено гр. д. № 2085/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, I – 4 състав.
В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата има приложено изложение на касационните основания със следните формулирани правни въпроси:
(1) „След като делото веднъж е било прекратено и има произнасяне на по – горестоящ съд с окончателно определение по прекратяването на делото – задължително ли е за долния съд и може ли той да се произнася отново в противоречие с дадените от горестоящия съд указания?“
(2) „Допустимо ли е установяването, че конкретен документ не изхожда от лицето, което се твърди, че го е издало, а документът е цитиран в акт на съда?“
(3) „Следва ли съдът да преценява правния интерес в контекста на цялото искане, което е, че пълномощното, посочено в съдебната делба не съществува?“
(4) „Допустимо ли е съдът да изважда от контекста на исковата молба отделни части на искането като игнорира други?“
Ответниците по касация И. Н. М. и Л. И. М., чрез адвокат А. Д. са подали писмен отговор, в който излагат подробно съображения за неоснователност на жалбата, както и че не са налице предпоставките за допускане до касация на обжалваното определение.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е налице неприключило съдебно производство по предявен от ищцата П. Х. Н. – У. срещу И. Н. М. и Л. И. М. иск за установяване, че пълномощно рег. № 925 от 21.11.2000 г., заверено в консулска служба на РБ в Тел А., И., не е подписано от П. И. С., и е неистински документ. При тези обстоятелства, въззивният съд е констатирал, че е налице пълно покритие между страните, основанието и заявеното искане с по – по късно образуваното гр. д. № 2085/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, I – 4 състав. Така въззивният е приел, че производството по по – ранно заведения иск обуславя извод за процесуална недопустимост на първоинстанционното производство.
При тези решаващи мотиви не може да се направи извод, че така изведените от жалбоподателя въпроси могат да обосноват допускане до касация на обжалваното въззивно определение. Съгласно изискванията на процесуалния закон касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./. В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, с посочената характеристика, доколкото нито един от изведените въпроси не са били предмет на разглеждане от въззивния съд в обжалваното определение, в което е изследвано единствено и само наличието на идентитет между предмета на спора по двете висящи производства.
Отделно от това касаторът не е обосновал нито едно от специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2213 от 29.06.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2815/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, 6 – ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: