5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
гр. София, 28.01.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 390 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 200 от 01.11.2013г., постановено по т.д. № 241/2013г. на Окръжен съд Добрич, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 66 от 25.04.2013г. по гр.д. № 62/2012г. на Каварненски районен съд за отхвърляне на предявения от касатора [фирма], [населено място] против В. Г. Б. лично и като [фирма] иск за заплащане на сумата 13 632 лева, представляваща стойността на изпълнени СМР и доставка на стоки и услуги на строителен обект на ответника в [населено място], общ. К., в качеството на ЕТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност и взаимна връзка събраните доказателства, установяващи, че освен уговорените по вид и обем работи са били извършени и дори частично разплатени и други такива, извън първоначално уговорените. Поддържа, че въззивният съд не е съобразил и характера на правоотношението, като неправилно е приел, че двустранно подписаните количествено-стойностни сметки нямат характера на надлежни доказателства, защото дори и да са съставени и подписани преди изпълнението, т.е. като оферта, както твърди насрещната страна, то самото им подписване от нея би означавало, че е налице приемане на оферта от един търговец, при което и след като е налице приемане на офертата и изпълнение на работата, сумата за свършената работа се дължи. Допускането на касационно обжалване касаторът обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос: „Каква е доказателствената стойност и значение на двустранно подписаните количествено-стойностни сметки между страните по договор за изработка и съставляват ли те в отношенията между тези страни достатъчно доказателство за извършването и приемането на възложената работа?”. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 1100 от 04.07.2003г. по гр.д. № 1876/2002г. на ВКС, V г.о., решение по В. № 32 от 2001г., постановено на 15.10.2001г. и решение № 968 от 16.06.1994г. по гр.д. № 2049/1993г. на ВКС, V г.о..
Ответникът В. Г. Б. лично и като [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Счита, че представеното изложение е формално и съдържа съображения за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на въззивния съд, които са основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че не са налице и основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
С въззивното решение в обжалваната му част е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против В. Г. Б., лично и в качеството му на [фирма] иск с правно основание чл.266 ЗЗД за заплащане на сумата 13 632 лева, представляваща стойността на изпълнени СМР и доставка на стоки и услуги на строителен обект на ответника в [населено място], общ. К., в качеството на едноличен търговец. Въззивният съд е приел, че спорният въпрос по делото е, дали са възлагани, изпълнявани и приемани допълнителни СМР извън обема на първоначално сключения между страните на 28.07.2010г. писмен договор, по който страните не спорят, че всичко договорено е изпълнено и заплатено. Приел е, че твърдението на ищеца за извършване на допълнителните работи на основание устна договореност между страните противоречи на чл.15 от писмения договор между тях, според който допълнителни строителни работи се договарят с подписване на допълнително споразумение, неразделна част от договора, след представяне на детайли. Поради това и предвид липсата на допълнително споразумение въззивният съд е приел за несъстоятелно твърдението за устно възложени работи, а ангажирането на гласни доказателства за това твърдение е счел за недопустимо на основание чл.164, ал.1, т.5 ГПК. Въззивният съд е приел, че не се твърди и не се установя наличието на други, двустранно подписани от страните документи, удостоверяващи постигнато между тях съгласие относно съществените елементи на договора за изработка – вид, количество, цена на СМР. Въз основа на обясненията на управителя на ищцовото дружество е приел за установено, че подобни писмени документи не са съставяни, включително не са издавани и фактури за претендираните СМР. С оглед изложеното е счел за неоснователно възражението във въззивната жалба за несъобразяване на районния съд с доказателствената сила на двустранно подписаните количествено-стойностни сметки, като е посочил, че такива нито са представени от ищеца, нито са приети като доказателства по делото. Посочил е още, че представените от ищеца протокол за установяване завършването и заплащането на СМР към 15.12.2010г. и разбивка за извършените допълнителни СМР не са приобщени към доказателствения материал по делото, а са приети от съда единствено за сведение. Обсъдил е представените от ищеца и приети като доказателства 7 листа количествено-стойностна сметка и 4 листа акт за извършване на СМР в къщата в [населено място] и е приел, че са едностранно съставени, подписани единствено от ищеца и като частни свидетелстващи документи, с които издателят удостоверява изгодни за себе си факти, не удостоверяват наличието на посочените в тях обстоятелства и не могат да служат като доказателство за изпълнение на твърдените СМР. Въз основа на изложеното въззивният съд е достигнал до извода, че не е доказано нито възлагането от ответника, нито изпълнението, нито предаването и приемането на конкретни допълнителни СМР на обекта в [населено място].
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3 ГПК процесуалноправен въпрос относно доказателствената сила на двустранно подписаните количествено-стойностни сметки между страните по договор за изработка като доказателство за извършването и приемането на възложената работа, не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи. Въззивният съд не е отрекъл доказателствената сила на двустранно подписани от страните по договор за изработка количествено-стойностни сметки като доказателство за изпълнението и приемането на възложена с договора работа, а е констатирал, че такива доказателства по делото не са представени и приети, като са представени единствено едностранно съставени от ищеца количествено-стойностни сметки, които не могат да служат като доказателство за изпълнение на твърдените СМР. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е формирал своите фактически и правни изводи. Доколко преценката му е обоснована и законосъобразна, в каквато насока са изложени доводи в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3 ГПК, е въпрос, относим към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на обсъждане в стадия за допускане на касационно обжалване. Поради това настоящият състав приема, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не са налице и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол. Не са представени доказателства за противоречиво разрешаване на формулирания въпрос от съдилищата, нито е обоснована релевантността му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От друга страна, по този правен въпрос е налице постоянна съдебна практика, обективирана в решение № 65 от 16.07.2012г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 34 от 22.02.2010г. по т.д. № 588/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 94 от 02.03.2012г. по т.д. № 133/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства – чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в който са посочени количество, единична цена и обща стойност на отделните видове СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените видове работи и по правната си характеристика този протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Когато протоколът за извършените СМР е подписан от възложителя, тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени, е върху възложителя.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 2 200 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 200 от 01.11.2013г., постановено по т.д. № 241/2013г. на Окръжен съд Добрич, Търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на В. Г. Б. като [фирма] сумата 2 200 лева /две хиляди и двеста лева/ – разноски за касационното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: