О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 29.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2007 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с пар.74 от ПЗР на ГПК -ДВ бр.86/2017г.
Образувано е по касационната жалба на ответницата А. Г. З. чрез законния й представител – майката М. В. П. против Решение № 935 от 21.04.2017г. по в.гр.д.№ 5638/2016г. на САС, 4 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 7252/2014г. на СГС, ГО, 16 състав. С него е обявен за недействителен, на основание чл.135 ЗЗД, по иска на [фирма] по отношение на ответниците, договор за дарение № 49 от 09.04.2013г. на нотариус Св.К., с който Г. С. З. дарява на дъщеря си А. Г. З., чрез законния й представител М. П. недвижим имот – офис в сграда Офис Център на [улица].
Искането е за отмяна на решението поради противоречие с материалния закон. Оспорва се правилността на извода, че сделката е безвъзмездна и се твърди, че неправилно САС не е кредитирал обратното писмо, с които страните по нея удостоверяват привидността на дарението и установяват прикрития договор за продажба на имота. Поддържа се, че въззивната инстанция неоснователно е презумирала знанието на приобретателя на имота – малолетното дете, без да отчете факта, че възрастта му изключва възможността то да осъзнава, че със сделката баща му уврежда свой кредитор. Посочва се, че от събраните гласни доказателства се установява, че майката на детето и бащата не поддържат никакви отношения, поради което и законната представителка не е знаела за търговските отношения на З. с ищцовото дружество. Възразява се, че към датата на извършването на сделката, притежаваното от З. имущество е било напълно достатъчно за удовлетвори претенциите на ищеца.
В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването с посочване на допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите 1/ Налице ли е оборимата презумпция по чл.135 ЗЗД при бъзвъзмездна сделка по отношение на малолетен приобретател; 2/ Има ли процесуална възможност съдът да приеме за доказано възражение за нищожност на процесния договор за дарение поради симулацията му с цел прикриване на реално сключен договор за продажба, без да е предявен иск за установяване на симулацията. Допълнителната предпоставка е аргументирана с твърдението, че по поставените въпроси не е налице постановена съдебна практика.
От ищеца [фирма] е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че към касационната жалба не е приложено изложение, поради което жалбата е недопустима. Изложени са и доводи за неоснователност на искането за допускане на обжалването.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Касационното производство е допустимо. Касационната жалба включва и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, в което касаторът посочва въпроси, които счита, че отговорят на изискванията да послужат като обща предпоставка за допускане на обжалването, както е въведено и допълнително основание.
Въззивната инстанция приела, че ищецът установява качеството си на кредитор на ответника Г. З., който е авалирал запис на заповед с поемател дружеството и задължението е възникнало на 11.06.2009г. – датата на издаване на записа, т.е., към момента на сключването на процесния договор за дарение – 09.04.2013г. вземането на ищеца-приносител на менителничния ефект е възникнало. Обсъдила е възраженията на ответниците, че договорът за дарение е относително симулативен и е приела, че с този довод те се домогват да установят, че дарението е привидно и прикрива договор за покупко-продажба, в който случай, от значение за наличието на фактическия състав на иска по чл.135 ЗЗД, ще бъде необходимо да бъде установено знанието за увреждане у лицето, с което длъжникът е договарял – т.е. у неговата дъщеря, респ. ответниците ще имат правната възможност да оборват презумпцията по чл.135,ал.2 ЗЗД. С позоваване на Решение № 134 от 15.04.2015г. по гр.д.№ 3288/2013г. на 4 г.о., съставът на апелативния съд е приел, че по отношение на кредитора-ищец по иска по чл.135 ЗЗД, ответниците /длъжникът и лицето, с което е договарял/, не могат да правят възражение за симулативност на увреждащото действие, който извод следва от разпоредбите на чл.17,ал.2 и 3 ЗЗД; че даденото от законодателя предпочитание на третите лица и кредиторите пред страните по привидната сделка, е приложимо и спрямо кредитора ищец по иска по чл.135 ЗЗД, доколкото същият е добросъвестен съм момента на вписване на исковата молба за обявяване на относителната недействителност; срещу този кредитор ответниците могат да правят възражение за привидност на оспореното увреждащо действие, само ако преди това са вписали искова молба за разкриване на привидността; че ищецът по иск по чл.135 ЗЗД е в положение, аналогично на кредиторите на приобретателя по чл.17,ал.3 ЗЗД и неговите права не могат да отпаднат дори сделката между длъжника и приобретателя да е привидна. С тези аргументи е обосновано, че възраженията на ответниците за относителна симулация на договора за дарение като привиден и прикриващ продажба, е без значение за изхода на спора. Изложени са и допълнителни съображения, че твърденията на законния представител на детето – М. П. в обратното писмо от 09.04.2013г., че договорът е за покупко-продажба, и че на продавача е заплатена сумата 13 500лв., е в пълно противоречие с обясненията й по реда на чл.176 ГПК. Даден е отговор и на възражението на ответниците, че сделката не е увреждаща като е цитирана практика по чл.290 ГПК. С мотива, че ответникът има качеството на авалист по запис на заповед и е страна по договора за дарение, съставът на САС е приел, че към момента на сделката е знаел, че ищецът е негов кредитор за вземането по ценната книга, и че с действия си ще го увреди. Същевременно е посочено, че предвид безвъзмедността на договора за дарение, знание за надареното лице за увреждане не се изисква.
Неоснователно е искането за допускане на обжалването по първия въпрос. Съставът на въззивната инстанция ясно е посочил, че когато сделката е безвъзмездна, за наличието на фактическия състав на павловия иск, е ирелевантно знанието на третото лице – приобретател за увреждащия й характер по отношение на кредитора на длъжника-прехвърлител. В тази хипотеза достатъчно е знанието за увреждане единствено на длъжника. Дори третото лице да не е знаело за увреждането, законът дава превес на интереса на кредитора, тъй като то получава имущество без насрещна престация, а кредиторът търпи загуба от намаляване на имуществото на длъжника си, което затруднява или застрашава удовлетворяването му. Отделно е съображението, че въпросът е правно неиздържан, тъй като малолетното дете е недееспособно и договор, по който то е страна, не съдържа неговата воля, а тази на законния му представител. Същевременно, константна е практиката на ВКС, че в хипотезата, при която, елемент от фактическия състав на правото по чл.135 ЗЗД е знанието на третото лице за увреждащото действие, а то е малолетно, преценката е с оглед субективното отношение на лицето /законния представител/, който е изразил воля от негово име.
При наличие на съдебна практика, с която въззивното решение е съобразено, неоснователно е искането за допускане на обжалването по втория въпрос, а при наличието на практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, изключено е приложното поле на т.3 на същия текст. Въведените от ответниците възражения за симулативност на увреждащото действие ясно са квалифицирани от въззивната инстанция като ирелевантни за спора по съображенията, че по отношение на ищеца те са непротивопоставими, тъй като иск за разкриване на симулацията не е бил предявен /съотв. искова молба не е вписана/ преди позоваването в настоящия процес на относителната симулация.
Разноски за настоящото производство не се присъждат. [фирма] е направило искане, но доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба не са представени.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 935 от 21.04.2017г. по в.гр.д.№ 5638/2016г. на САС, 4 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: