О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 03.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2223/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 426 от 29.01.2013 г. по в.гр.д.№ 949/2012 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 646 от 08.06.20012 г. по гр.д.№ 2078/2010 г. на РС-Горна Оряховица за осъждане на касатора да заплати на А. по заетостта, [населено място], Дирекция „Б. по труда”, [населено място] сумата 12 600.52 лв., платени на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД по договор от 26.01.2007 г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като възпроизвежда оплакванията в касационната жалба, касаторът поставя въпроса може ли неизправната страна да претендира от изправната полученото по договор, макар и последната хипотетично в един последващ период да не е изпълнила точно задълженията си.
Ответната страна А. по заетостта оспорва допустимостта на касационното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по предявен от А. по заетостта иск за връщане на платените по сключения по чл.30б, ал.1, т.2 ЗНЗ договор по национална програма „от социални помощи към осигуряване на заетост”, развален поради системното му неизпълнение от ответното дружество, констатирано при извършени от органите на ищеца проверки.
Първоинстанционният съд, след преценка на събраните по делото доказателства – гласни и писмени уважил иска.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от касатора иск по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, въззивният съд, независимо от извършеното съобразно разпоредбата на чл.272 ГПК препращане към мотивите му, е обсъдил всички наведени с въззивната му жалба оплаквания и е приел, че ответникът е неизправна страна по договора, породило правото на ищеца да упражни признатото в чл. 87, ал. 1 ЗЗД право да развали едностранно договора поради виновното му неизпълнение от ответника, от което за последния са възникнали задължения да върне получените по договора суми.
Настоящият състав намира, че формулираният от касатора въпрос не отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не представлява основание за селектиране на касационната му жалба въпросът „може ли неизправната страна да претендира от изправната полученото по договор, макар и последната хипотетично в един последващ период да не е изпълнила точно задълженията си.” Същият е изведен от тезата му, че не той, а ищецът е неизправна страна, какъвто извод не е направен с решението. С него по същество се излага несъгласие с фактическите изводи на решаващият състав, а установяването на фактическата страна на спора, е резултат на конкретно възприемането на доказателства от въззивния съд, но касационната инстанция, като съд по правото, не може да навлиза в нея. При това положение не е установена основната предпоставка за наличието на основание за допускане на касационно обжалване, което не позволява извършването на преценка за съществуването и на заявения допълнителен критерий за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените по него разноски в размер на 450 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 08.04.2013 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 426 от 29.01.2013 г. по в.гр.д.№ 949/2012 г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А. по заетостта разноски по делото в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: