6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
С. , 06.01. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори декември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 5852/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна на К. С. И., подадена чрез адвокат М. К. и на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат В. Б. срещу въззивно решение № 224 от 15.06.2015 г. по гр. дело № 301/2015 г. на Софийски окръжен съд.
К. С. И. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Ботевградския районен съд, постановено по гр.д. № 1428/2013 г. в частта му, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука за разликата над сумата 35302 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че по материалноправния въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в ПП № 4 от 1968 г. на ВС, както и в решение № 211 от 29.03.2010 г. на ІV г.о., ВКС.
В писмен отговор ответната страна – [фирма], [населено място], чрез адвокат В. Б. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с приетото в задължителната съдебна практика. По същество поддържа, че решението в обжалваната част е правилно. Претендира разноски за касационното производство.
[фирма], [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Ботевградския районен съд в уважената част на предявения иск, както и в частта, с която е присъдено допълнително обезщетение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд в противоречие със задължителната практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е разрешил следните въпроси: може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства; следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства; допустимо ли е препращане по см. на чл.272 ГПК, при липса на мотиви в първоинстанционното решение по съществен за делото въпрос; недопускането на свидетели от първоинстанционния съд, в случай, че искането е своевременно направено, преклудира ли възможността страната да направи същото искане и пред въззивната инстанция; съществува ли законово основание, изначално изключващо приносът на работника в трудовата злополука дори когато е налице груба небрежност.
Ответникът К. С. И. в писмения отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат М. К. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и са допустими.
Софийски окръжен съд е уважил предявеният от К. И. иск с правно основание чл.200 КТ за сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от трудова злополука станала на 16.06.2012 г. За да определи този размер на обезщетението съдът е приел, че в резултат на злополуката на ищеца е причинена тежка телесна повреда- загуба на зрението /ослепяване/ на едното око, довело до инвалидизирането му с 57 %. Изложил е съображения, че по време на злополуката, както и след това е имал силни болки, главоболие и световъртеж, че е налице сериозен козметичен дефект. С оглед възрастта на ищеца- 35 година, последиците от травматичното увреждане се преживяват тежко, загубата на зрението се е отразила и на психическото му състояние. Приел е за неоснователно възражениято на работодателя за проявена груба небрежност от страна на пострадалия работник. Изводът на съда, че сумата от 50 000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните вреди е основан на анализа на събраните по делото доказателства. От тази сума е приспаднато изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 14 698 лв.
По поставения от К. С. И. материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С т. 1 от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Същото е разрешението на правния въпрос и в т.6 на ППВС № 4/30.10.1975 г., според която при непозволено увреждане се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. С т. 2 на ППВС № 4/1968 г. е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Съдът е длъжен да обсъди тези обстоятелства и въз основа на оценката им да направи извод какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В настоящия случай при разрешаването на този въпрос съдът е съобразил посочената практика на ВС, съответно становището, изразено в решение № 2/11.07.1995 г. по гр.дело № 1/95 г. на Пленум на ВС, според което деликтната отговорност по чл.45 и сл.ЗЗД и по чл.200 и сл. от Кодекса на труда задължава всеки, който виновно е причинил вреди другиму да ги обезщети в пълен обем.
В цитираното от жалбоподателя решение № 211 от 29.03.2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се вземат предвид критериите, въведени със задължителното тълкуване на ВС в ПП № 4/1968 г.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос не е в отклонение от посочената съдебна практика.
По поставените в изложението на [фирма], [населено място], въпроси: може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства; следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства; допустимо ли е препращане по см. на чл.272 ГПК, при липса на мотиви в първоинстанционното решение по съществен за делото въпрос; недопускането на свидетели от първоинстанционния съд, в случай, че искането е своевременно направено, преклудира ли възможността страната да направи същото искане и пред въззивната инстанция; съществува ли законово основание, изначално изключващо приносът на работника в трудовата злополука дори когато е налице груба небрежност не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По поставения процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд по чл. 12 ГПК-да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и по чл. 235, ал. 2 ГПК – да постанови решението си върху приетите за установени факти и върху закона, който е от значение за изхода на делото не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховния касационен съд е дадено разрешение на поставения правен въпрос. В тях е прието, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти от които произтича спорното право. Да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В съответствие със задължителната практика, включително и с цитираната от жалбоподателя практика по чл.290 ГПК решаващият състав на Софийския окръжен съд е постановил решението си, като е подложил на самостоятелна преценка събраните доказателства, препратил е по чл.272 ГПК към първоинстанционното решение по отношение на установената фактическа обстановка и е основал решението върху собствените си изводи за основателност на предявения иск в посочения от него размер, намерили писмено отражение в мотивите на решението.
Въпросът – недопускането на свидетели от първоинстанционния съд, в случай, че искането е своевременно направено, преклудира ли възможността страната да направи същото искане и пред въззивната инстанция е относим към приложението на чл.266, ал.3 ГПК. По поставения въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В проведеното на 16.04.2014 г. съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя е поискал да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при довеждане за посочените от него обстоятелства, като същият е заявил, че няма други доказателствени искания. Свидетелите са били допуснати и разпитани в следващото съдебно заседание. В проведеното на 3.12.2014 г. съдебно заседание преди даване ход на делото по същество пълномощникът на жалбоподателя е заявил отново, че няма да сочи други доказателства и няма други искания по доказателствата.
При тези данни по делото настоящият съдебен състав намира, че не са били налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК и при разглеждане на делото въззивната инстанция не е нарушила сочената разпоредба.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса допустимо ли е препращане по см. на чл.272 ГПК, при липса на мотиви в първоинстанционното решение по съществен за делото въпрос. Поддържа, че в решението на първоинстанционния съд липсва обсъждане на направеното от жалбоподателя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, вследствие на проявена груба небрежност от пострадалия работник. Според жалбоподателя решението на въззивния съд е в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС. С обжалваното решение въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по отношение на установената фактическа обстановка. Първоинстанционния съд е изложил съображения защо приема за неоснователно възражението на жалбоподателя- ответник по иска, че ищецът е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Ето защо неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че липсва произнасяне от първоинстанционния съд по направеното възражение. В съобразителната част на решението си въззивният съд също е изложил своите мотиви за неоснователност на направеното възражение за проявена груба небрежност от страна на пострадалия работник. Несъгласието на жалбоподателя с изложените мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса съществува ли законово основание, изначално изключващо приносът на работника в трудовата злополука дори когато е налице груба небрежност не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. На такъв въпрос не е давано разрешение в обжалваното въззивно решение. Съдът се е произнесъл по направеното възражение от жалбоподателя по чл.201, ал.2 КТ, като е изложил съображения защо го приема за неоснователно. Въпросът по скоро касае правилността на обжалваното въззивно решение, а той подлежи на преценка ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В производството по чл.288 ГПК съдът преценява дали посочения правен въпрос е от значение за изхода на делото и съответно е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали изводите са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Поради липса на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не следва да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл.280, ал.1, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора направените от страните разноски за настоящото производство следва да останат в тяхна тежест.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 224 от 15.06.2015 г. по гр. дело № 301/2015 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :