О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София 20.10.2008г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 9 октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 2771/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „О. охрана” ЕАД гр. П., подадена от пълномощника адв. Р, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 276 от 20.02.2008г. по в.гр.д. № 2743/2007г. с което е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд от 18.06.2007г. по гр.д. № 122/2007г. с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ на Й. Г. П. от с. Б., Община Р., както и иск за присъждане на сумата 210,62 лв., представляваща удържана му сума на основание чл. 221, ал. 2 КТ.
Ответникът по жалбата Й. Г. П. от с. Б. моли жалбата да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу принципно подлежащо на обжалване съдебно решение в частта относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и е процесуално допустима в тази част. В частта относно паричния иск за връщане на удържано на основание чл. 221, ал. 2 КТ обезщетение, поради отпаднало основание, обжалваемият интерес е под 1000 лв., поради което и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ в настоящия казус.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
Въззивният съд е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ поради липса на мотиви в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – дисциплинарно уволнение. Приел е, че заповедта с която е прекратен трудовият договор на Й. П. не е мотивирана. Същата не съдържа никакви фактически основания – не е посочено конкретно нарушение, нито кога е извършено. Съдържащите се в личното трудово досие на работника писмени доказателства и показанията на св. К не могат да санират този порок на заповедта. Нарушено е изискването на императивната правна норма на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание, поради което уволнението е незаконно.
Настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – противоречиво решаван от съдилищата основополагащ правен въпрос, поради различно тълкуване на правната норма, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ е ясна и се прилага непротиворечиво от съдилищата. Същата съдържа императивно изискване за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. По този въпрос съдебната практика непротиворечиво приема, че в заповедта за дисциплинарно наказание следва да се посочи освен нарушителят и наложеното му наказание, също и нарушението, описано със съществените му признаци, и кога е извършено. Не е налице произнасяне по съществен материалноправен въпрос свързан с тълкуването на закона, който поради противоречивото му решаване от съдилищата е от значение за юриспруденциалното развитието на правото, с цел еднаквото прилагане на закона.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд в частта относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. В частта относно присъдената сума от 210,62 лв., на основание чл. 286, ал.1, т. 3 ГПК касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІ гр. с-в, № 276 от 20.02.2008г. по в.гр.д. № 2743/2007г. в частта относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗТГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „О. охрана” ЕАД гр. П. срещу същото решение в частта относно присъдената сума от 210,62 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаване на определението чрез връчване на препис от същото.
Председател:
Членове: