О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 26.01.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4787 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. П. П., чрез пълномощника му адвокат Е, против решение № 22 от 27.02.2008 г., постановено по гр.д. № 601 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, Брачно отделение в частта, с която е оставено в сила решение № 176 от 25.06.2007 г. по гр.д. № 489/2006 г. на Софийски районен съд 84 състав за определяне режима на лични отношения между майката И. А. П. и детето В. Н. П. с право на майката да го вижда и взима при себе си с преспиване всяка събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 19.00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, който период не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Ответницата по касационната жалба А. А. П. счита, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Решаващите мотиви на съда, основани на приетите в първоинстанционното производство доказателства са, че макар при детето да не е развит синдром на родителско отчуждение, има опасност такъв да се формира, дължащ се на несъзнателното отчуждаващо поведение на бащата към майката и конфликтната ситуация във връзка с прекратяване на брака, в която детето се явява „защитник” на бащата, поради което е уместно последното да се вижда по-често с майка си.
Касаторът счита, че решението противоречи на константната практика на ВКС относно обичайният възприет режим на лични отношения между родителя, който не упражнява родителските права и детето. Позовава се на разрешението, дадено в решение № 460/18.06.1999 г. по гр.д. № 344/1999 г. на ВКС, ІІ г.о. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, с постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд или с трайната, повтаряща се и непротиворечива практика на касационната инстанция, съдържаща повтарящо се тълкувателно разрешение на даден материалноправен или процесуален въпрос. В случая въззивното решение противоречи на тълкуването в посоченото решение на ВКС относно обстоятелствата, които съдът следва да прецени при определяне режима на лични отношения – както интереса на детето, така и интереса на родителя, като съобрази обстоятелствата на конкретния случай и обоснове реалната възможност да се осъществяват определените отношения, тъй като в мотивите на въззивния съд единствените съображения са относно необходимостта от преодоляване състоянието на отношенията, резултат от конфликта между родителите, но не и относно останалите релевантни обстоятелства.
В обобщение налице е хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22 от 27.02.2008 г., постановено по гр.д. № 601 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, Брачно отделение.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът Н. П. П. да представи доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25.00 лв.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: