3
гр. д. № 938/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 34
София, 13.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 6 декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 938/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 26.03.2011 г. по гр. д. № 9621/2010 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 30.11.2009 г. по гр. д. № 24467/2007 г. на СРС, с което е отхвърлен предявения от С. Л. А. срещу Столична иск за собственост на ? ид. ч. от дворно място с площ от 840 кв. м., съставляващо имот пл. № 12 в кв. 129 по регулационния план от 1963 г. за м. „К. село- плавателен канал”, в землището на [населено място] на основание реституция по ЗВСВОНИ.
Срещу решението е подадена касационна жалба от С. А. с доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. За допускане на касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.т. 1 и 2 ГПК. Наличието им е мотивирано с твърдението, че съдът се е произнесъл по въпросите: ако отнетият без основание имот е съставлявал идеална част, дали подлежи на възстановяване; дали реализираното мероприятие само по себе си е пречка за реституция по ЗВСОНИ; дали имотът съществува реално ако попада в училищен двор; дали актуването на имота като публична общинска собственост е пречка за реституция. Тези въпроси се решават противоречиво, за което е направено позоваване на решения на състави на ВКС и ВАС.
Ответникът по касация Столична община не е взела становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че през 1933 г. наследодателят на касатора Л. А. П. и брат му Б. А. П. са закупили имот, съставляващ УПИ ІV-780 с площ от 797 кв. м. в кв.149 по плана на [населено място], м. К. село. В кадастралния план от 1955 г. имотът е заснет с пл. № 12 и записан в разписния лист на същите лица. С този номер е заснет имота и в кадастралната основа на кв. 129 от стария регулационен план на м. „К. село- плавателен канал”, одобрен през 1963 г. С регулационния план имотът е бил отреден за лятно кино, което не е реализирано, а след това отреждането е променено в такова за топлоцентрала.
Касаторът поддържа, че по преписка № 3144/1948 г. е била започната процедура по отчуждаване на имота по реда на ЗОЕГПНС, но тя не е завършена по отношение на наследодателя му, а частта на другия съсобственик е била освободена от отчуждаване.
Със заповед № 1552 от 31.06.1963 г. имотът е бил отчужден за мероприятие топлоцентрала като процедурата по отчуждаване е проведена по отношение на Б. П., но не е проведена по отношение на наследодателя му Л. П., от което се поддържа твърдение, че ? ид. ч. от имота е била отнета без основание, поради което е реституирана на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ..
С писмени доказателства и техническа експертиза е установено, че в действащия регулационен план от 1978 г. пл. № 12 не е отразен като самостоятелен в кв. 119, но на същото място е изчертана сграда с надпис „парокотелна” и на север от нея три цистерни. Пренесен бившия УПИ ІV-255 върху този план има за граница от изток УПИ ІІІ-255 – за училище. С последното ИПРЗ на м. „К. село- плавателен канал”, кв. 119 е направено намаление на площта на УПИ ІІІ за училище като от отнетата от запад площ са образувани два УПИ ХL и ХІІ. Мероприятието училище е реализирано. След оглед вещото лице е установила, че върху спорния имот няма изградени постройки или съоръжения, но върху него попада част от тревната площ на училищния двор и от асфалтово-бетонната настилка за баскетболното игрище. Експертът е изразил становище, че спорния имот с площ от 423 кв. м., на колкото съответстват правата на касатора в съсобствения имот, отговарят на изискването за образуване на парцел.
Въз основа на анализ на установените факти е направен извод, че имотът не съществува във вида, в който е бил при отнемането му.
Върху имотът е проведено мероприятие – изграждане на училище с прилежащите му инфраструктурни мероприятия – тревна площ и игрище, което е ограничение по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗВСНОИ за реституирането му.
По отношение на първия формулиран въпрос ако отнетият без основание имот е съставлявал идеална част, дали подлежи на възстановяване, съдът не се е произнесъл. По делото липсват и категорични данни за това имотът да е отнет без основание. Твърдението, че процедурата за отчуждаване на имота по ЗОЕГПНС не е завършила не е доказано. Установено е по делото, че е проведена процедура за отчуждаване на имота по реда на ЗПИНМ по отношение на съсобственика Б. П.. При отсъствие на данни за това дали по отношение на него е отчужден целия имот или само притежаваната от него ? ид. ч., то отново твърдение за отнемане на имота е без основание и недоказано. Въпреки тези неубедителни доказателства съдът е разгледал поддържаното твърдение от касатора, но за да обоснове извода си, че имотът не е реституиран по силата на ЗВСОНИ е съобразил, че върху имота е проведено мероприятие след отнемането му, най-късно през 1963 г., поради което е налице ограничение по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ, тъй като той не съществува реално в размерите, в които е бил при отнемането (отчуждаването), поради включването му в терен отреден за училище, което мероприятие е реализирано.
Този материалноправен въпрос е решеният от съда съществен за изхода на спора и той е въведен в изложението към касационната жалба. Не е налице основание за допускане касационна проверка по него, тъй като той е решен в съответствие със задължителната практика на съда – ТР 1 от 1995 г. на ОСГК на ВС на РБ. Разгледаната хипотеза не се разрешава противоречиво, в случаите, в които е безспорно установено, че имотът е усвоен за мероприятие, поради което по отношение на него не са налице релевираните основания по т. 1 и 2 на чл. 280, , ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Третият поставен въпрос от касатора дали актуването на имота като публична общинска собственост е пречка за реституция, не е решаващ за формирането на правните изводи на съда относно крайния изход на спора, поради което той не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.03.2011 г. по гр. д. № 9621/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: