О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 14.01.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 650 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” О. ч. а. А срещу решение № 78/04.07.2008 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/ по т.д. № 107/2008 г., с което е оставено в сила решение № 241/25.02.2008 г. на Бургаски окръжен съд /БОС/ по т.д. № 529/2006 г., осъждащо настоящия касатор да заплати на “В” ЕО. сумата 44652.85 лв. – част от стойността на доставени и монтирани мебели по договор от 14.03.2006 г. и анекс към същия, ведно със законната лихва върху главницата и разноски.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и необосновано, а като основания за допускане на касационното обжалване сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК.
Противната страна – “В” ЕО. , оспорва допускането до касационно обжалване и основателността по същество на касационната жалба, по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на “Б” О. срещу решението на БАС, поради следните съображения:
Предявен е иск от “В” ЕО. срещу “Б” О. за сумата от 45744.53 лв. – част от стойност на доставени и монтирани мебели в двадесет апартамента по договор от 14.03.2006 г., както и на мебели, предназначени за два апартамента по анекс № 4 към същия договор. БОС е уважил иска за 44652.85 лв. и го е отхвърлел за разликата до пълния предявен размер, а БАС е оставил в сила решението му, приемайки че отношенията между страните са такива по договор за изработка и монтаж на мебели, че поръчаното обзавеждане е изработено и доставено, че поръчващият е констатирал някои недостатъци, които са били отстранени и дължи неизплатената част от стойността на доставените мебели.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Но значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай, в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът формулира няколко съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практика на ВКС и другите съдилища и от значение за развитие на правото, а именно:
1. Въпрос за процесуалната допустимост на иска с оглед недоказан правен интерес от завеждане на осъдителен иск по договор за изработка, без да е направено едновременно и и искане за разваляне на договора или представяне на доказателства, че изпълнителят е престирал всичко на възложителя. Този въпрос се поставя за първи път в настоящото производство, като до този момент касаторът не е оспорвал наличието на договорната връзка между страните, нито е правил довод или е представял доказателства за разваляне на договора. В този смисъл новата позиция на касатора в настоящото производство не обуславя наличие на решаване на процесуалноправен въпрос, какъвто не е стоял пред първоинстанционния и въззивния съд и решаването на който не е обусловил решението по същество по предявения иск.
2. Приемането на извършена работа при договор за изработка и направените възражения от поръчващия. Този въпрос действително е съществен за настоящия спор и решаването му е обусловило решението на БАС, но по отношение на него не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 и 2 ГПК – решаване в противоречие с представени решения на отделни състави на ВКС и ТР на ОСГК на ВС № 88/1984 г. с оглед доводите на касатора, свързани с приетата от БАС фактическа обстановка, а не с направените правни изводи, по отношение на които няма различие от цитираната практика.
3. Заплащането на уговореното в договора възнаграждзение и неговата изискуемост във връзка с приемането на извършената работа. Както самият касатор пише “съдът следва да преценява конкретните доказателства и факти към момента, в който са настъпили, а не въобще”. Точно това е сторил и БАС в случая, обсъждайки събраните по делото доказателства по реда на чл.188 ГПК /отм./, поради което няма противоречие с цитираното решение № 230/25.02.2000 г. на ВКС по постановено дело при приета друга фактическа обстановка.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. За да е налице тази хипотеза, следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда, да бъде неясна или непълна, което да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. Или развитие на правото, като основание за допускане на разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуването на закона при неяснота на правната норма, или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго. В случая касаторът обуславя наличието на тази хипотеза само с погрешни фактически изводи на БАС, довели до неправилност на правните такива, поради което не може да се приеме, че има непълно или неточно тълкуване на разпоредбите, касаещи договора за изработка – чл.258 и сл. ЗЗД и конкретно разпоредбата на чл.265 ЗЗД. По тези разпоредби има съдебна практика, вкл. цитираната от кастора, различията в крайните резултати по която се дължат на различната приета фактическа обстановка по всеки конкретен казус, съобразно конкретните доказателства, а не на различно тълкуване на закона.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС. Съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани в писмения отговор, поради липса на доказателства да са извършени такива в настоящата инстанция.
Мотивиран от горното ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78/04.07.2008 г. на Бургаски апелативен съд по т.д. № 107/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.