5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София 10.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 4040/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1595 от 05.03.2013 г. по гр.д. № 7419/ 2012 г. на СГС, с което в обжалваната от ищеца част е потвърдено Решение №ІІ-54-31 от 05.03.2012 г. по гр.д. № 26 585/ 2011 г. на СРС, 54 с., с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу „р ХХІХ-” Е. – [населено място] по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено вземане в размер 5443.84 лв. – цена на доставени стоки по описаните 10 фактури и съответно обезщетение за забавено плащане по всяка от тях, над уважения размер вземане в размер 5614.15 лв. по описаните 8 фактури със съответно обезщетение за забавено плащане по всяка от тях, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по решения процесуалноправен въпрос: на основание чл. 161 ГПК може ли да се приеме за доказан факт, относно който страната е създала пречки за събиране на допуснато доказателство. Сочи Р. от 30.05. 2012 г. по гр.д.№ 1896/2011 г. на СГС, VІ-6 с.; Р. от 12.01.2012 г. по гр.д.№13443/2011 г. на СГС,ІІ-„д”с.; Р. от 18.01.2012 г. по гр.д.№ 3167/2010 г. на СГС,VІ-І с.; Р. от 17.09.23012 г. по т.д.№ 4489/ 2011 г. на СГС,VІ-12 с. и Р. от 13.03.2012 г. по т.д.№1289/2011г. на СГС,VІ-2 с. По процесуалноправния въпрос: при прилагане на чл. 161 ГПК от значение ли е субективната причина поради която страната обективно създава пречки за събиране на допуснати доказателства и задължително ли е виновно поведение. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с липса на съдебна практика, като произнасянето от ВКС ще обезпечи решаването на делата според точния смисъл на закона.
Ответникът по касационната жалба „ ХХІХ – С” Е. – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е потвърдено и отменено първоинстанционно решение, с което е разгледан иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания, първото от което не е с цена до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението в частта, с което е отхвърлен искът по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане на ищеца – цена на доставени стоки по 10 фактури общо 5443.84 лв. и обезщетение за забавено плащане, въззивният съд е приел, че фактурите не са подписани от получателя на стоката и ищецът не доказва реалността на сделката с други доказателства. По въпроса, че ответникът не е представил документи, по които ССЕ да изготви заключение и по искането на ищеца за прилагане на санкцията по чл. 161 ГПК, съдът е изложил, че ответникът е заявил, че не разполага с исканите доказателства, поради което непредставянето им не може да му се вмени във виновно поведение, подлежащо на санкциониране. Въззивният съд е препратил към мотивите на обжалваното решение, в които се съдържат подробни съображения относно претенцията по описаните 8 фактури, за които искът е уважен, и относно неоснователността на претенцията по останалите 10 фактури. Първоинстанционният съд е аргументирал, че издадените фактури не са подписани от представител на ответника, а протоколите към тях или са неподписани или са подписани от лице, името на което не е посочено, при оспорване от ответника, че подписът е на негов представител и че не е осчетоводил тези фактури, поради което презумпцията на чл. 301 ТЗ е неприложима. По отношение записването на фактурите в дневника за аналитично и счетоводно отчитане, което е вторичен документ и е носител на преобразувана (обобщена) информация, получена от първични документи, съдът е посочил, че тези записвания трябва да се преценяват с оглед всички обстоятелства по делото, и че ищецът не е доказал да е предал на ответника стоките, за които са съставени фактурите. Не е уважил искането на ищеца на основание нередовно водене от ответника на счетоводството и липсата на хронологични регистри, които не предоставя на вещото лице – счетоводител, съдът да приеме на основание чл. 161 ГПК за доказано обстоятелството, че фактурите са били осчетоводени от ответника. Обосновал е, че нередовното водене на счетоводството не може да се тълкува като създаване на пречки за събиране на доказателства – ответникът е допуснал вещото лице в счетоводството, предоставил му е извлечения от счетоводните си книги, включително такива, които са изгодни за ищеца, а и неизпълнение на ответника на изискванията на ЗСчет не може да доведе до извод, че съществуват твърдените от ищеца и оспорени от ответника покупко-продажби.
С оглед изложеното релевантни за делото са въпросите за приложението на разпоредбата на чл. 161 ГПК и за поведението на страната, даващо основание на съда да приложи тази разпоредба.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване по тези въпроси на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. По изведените процесуални въпроси е създадена съдебна практика по приложението на чл. 128 ал. 2 ГПК(отм.), постановени са от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции решения по приложението на чл. 161 ГПК :Р.№81/18.07.2011 г. по т.д.№809/2010 г. на І т.о.; Р.№68/ 09.07.2012 г. по гр.д.№ 999/2011 г. на II г.о.; Р.№214/ 23.03.2010 г. по т.д.№642/2008 г. на ІІ т.о. Тази практика е в смисъл, че в отклонение от общите правила за доказването, е установеното в закона право на съда да приеме, като държи сметка за обстоятелствата по делото, че са доказани фактите, относно които страната, заинтересована от недоказването им, е създала пречки за доказване. Това право е приложимо когато страната възпрепятства събирането на допуснати от съда доказателства и не може да се приложи, без да се установи, че страната създава пречки за събиране на включен по делото доказателствен материал. Не всяко поведение на страната е основание да се приеме, че тя е създала пречки за събиране на доказателства, а следва да е налице недобросъвестно процесуално поведение по арг. от чл. 3 ГПК, което се преценява с оглед обстоятелствата по делото, като обуславящо прилагането на чл. 161 ГПК. За да направи извод, че поведението на страната може да бъде използвано като доказателствено средство срещу нея, съдът трябва да разполага с достатъчно данни, че непредоставянето на допуснатите от него доказателства, се дължи единствено на неправомерните действия на страната, задължена да ги представи, в противен случай не може да приложи санкцията по чл. 161 ГПК, а само неправилното приложение на посочената разпоредба съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Разрешените по делото въпроси са в съответствие с посочената съдебна практика. Когато поведението на ответника не съставлява такова, с което да е създал пречка за събиране на допуснати от съда доказателства, съдът не може да приложи последиците от това. Нередовно воденото счетоводство не е поведение – пречка за събиране на доказателства, ответникът е предоставил на вещото лице – счетоводител наличните извлечения от счетоводните си книги – и тези, които са изгодни за ищеца, ответникът не е водил до назначаването на новия си счетоводител хронология какви фактури са осчетоводени, затова експертизата не може да направи справката. Страната може да създава пречки за събиране на доказателства, когато тези доказателства съществуват и тя не желае да ги представи – тогава непредставянето на допуснати от съда доказателства се дължи на неправомерните действия на страната. Разпоредбата не намира приложение когато страната не е задължена да представи доказателства, за събирането на което да е създала пречки. Целенасоченото неправомерно поведение на страната, насочено към създаване на пречки за събиране на допуснато от съда и необходимо за спора доказателство подлежи на доказване, а в случая съдът е отказал да уважи искането на ищеца и да задължи ответника да представи счетоводни документи, тъй като ответникът не ги е съставил. Съдът е обосновал, че непредставянето на доказателствата не се дължи на причини, които да съответстват на поведение на ответника, целящо да възпрепятства събирането им – направил е изводите си с оглед на всички доказателства по делото. А дори да се приеме, че фактурите са били осчетоводени от ответника, тези записвания, като вторични, съставени на база на първичните документи, се преценяват от съда с оглед всички обстоятелства по делото, които сочат, че е била неприложима презумпцията на чл. 301 ТЗ.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 2 ГПК, основано на представените решения, с които жалбоподателят не доказва въпросът да се решава противоречиво от съдилищата. Решенията са постановени при различна фактическа обстановка, обхващат случаи, в което е налице поведение на страна, съставляващо неправомерно създаване на пречки за събиране на доказателства – непредоставен достъп на вещото лице, недопускане на вещото лице да направи справки в счетоводството на страната, непредставяне на доказателство, за което страната е задължена – и не касаят настоящия случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1595 от 05.03.2013 г. по гр.д. № 7419/ 2012 г. на Софийски градски съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: