О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 11.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1424/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Плевенският районен съд, с решение от 29. 12. 2011 г. по гр. д. № 6099/2011 г. е отменил заповед от 22. 08. 2011 г. на административния ръководител на Р с Кн, с която е прекратено трудовото правоотношение на И. Л. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 2 КТ, възстановил Л. на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист счетоводител”, осъдил Рс Кн да заплати на Л. 6000 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, със законната лихва считано от 27. 09. 2011 г.. С допълнително решение от 21. 01. 2012 г. по същото дело, Плевенският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от Р сКн против И. Л. инцидентен установителен иск по чл. 74, ал. 1, предл. 2 КТ. Двете решения са потвърдени от Ловешкият окръжен съд с въззивно решение от 28. 06. 2012 г. по гр. д. № 162/2012 г.. С допълнително решение от 28. 09. 2012 г. по същото дело Ловешкият окръжен съд е оставил без уважение молбата на И. Л. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 28. 06. 2012 г..
Р с Кн е подал касационни жалби срещу двете решения на Ловешкия окръжен съд, с приложени към жалбите изложения за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата по жалбите, ищца по делото, И. Л. със съдебен адрес в [населено място] счита жалбите за недопустими. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на касация по жалбата срещу решението от 28. 06. 2012 г. поради липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, а жалбата срещу решението от 28. 06. 2012 г. е лишена от правен интерес.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Л. на основание чл. 328, ал. 1, т.6, предл. 2 КТ – непритежаване на необходимата професионална квалификация, като е приел, че районният съд е приложил точно закона съобразно установените факти. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение със заповедта от 22. 08. 2011 г. Л. е притежавала повече от пет години професионален стаж в областта на счетоводството, който се изисква съгласно чл. 35 от Закона за счетоводството за да може да съставя годишен финансов отчет на учреждението. Съдът е констатирал, че в предходни години, от започването на работа при ответника на 3. 4. 2006 г., ищцата Л. не е имала този професионален стаж, констатирано при извършена проверка от Агенцията за държавна финансова инспекция, но е натрупала изискуемия се стаж на 12. 10. 2010 г. и към дата на уволнението е притежавала нужната квалификация за изпълнение на конкретната трудова функция.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно произнасянето на въззивния съд по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона. Поставеният от жалбоподателя въпрос е допустимо ли е да се санира изначалната липса на професионална квалификация за изпълняваната работа чрез изпълнение на същата тази работа.
Искането е необосновано. Решаващият съд се е съобразил с точното прилагане на закона и установената съдебна практика, че законността на уволнението се преценява към момента на неговото извършване. При безспорния факт, че към датата на уволнителната заповед от 22. 08. 2011 г. Л. е притежавала небходимия счетоводен стаж по чл. 35 З Сч, не е било налице формалното основание за прекратяване на трудовото правоотношение поради липса на професионална квалификация. Както е посочил решаващият съд, обстоятелството, че при постъпване на работа Л. не е имала необходимия счетоводен стаж, е обстоятелство, касаещо нейната добросъвестност и относимо към евентуална преценка на работодателя за злоупотреба с доверието му, но няма отношение към формалната хипотеза на чл. 328, т. 6 КТ – непритежаване на професионална квалификация към момента на уволнението.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по основния спор.
Недопустима е касационната жалба на Р с Кн срещу решението на въззивния съд от 28. 09. 2012 г., с което е оставена без уважение молбата на Л. за поправка на очевидна фактическа грешка. Като ответник по това искане, което не е уважено от решаващия съд, Р сКн няма правен интерес да обжалва съдебния акт. Необосновано е неговото твърдение за недопустимост на решението от 28. 09. 2012 г., тъй-като с това решение съдът се е занимал и произнесъл фактически по искане за изменение на предходното решение в частта за разноските, а това искане на Л. е било погасено поради изтичане на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 18 на ТР № 1/4. 1. 2001 г. ОСГК ВКС страната не може да обжалва мотивите, когато решението я удовлетворява като резултат. Предмет на обжалване е само диспозитивът на решението и в случая диспозитивът на решението от 28. 9. 2012 г. удовлетворява ответника по иска и той няма процесуално право на жалба.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 28. 06. 2012 г. по гр. д. № 162/2012 г. на Ловешкия окръжен съд по жалбата на Р сКн
ОСЪЖДА Р с Кн да заплати на И. В. Л. сумата 400 /четиристотин/ лева разноски за производството пред касационния съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р сКн срещу решението от 28. 09. 2012 г. по гр. д. № 162/2012 г. на Ловешкия окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по тази жалба.
Определението за прекратяване може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: