4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
[населено място], 11.04.2013
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на първи април , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1004 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 953 / 11.06.2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 1 състав по гр.д.№ 1184 / 2012 год., с което е частично отменено постановеното от Софийски градски съд, ГК , І отд. – 1 състав решение по гр.д.№ 822 / 2011 год., в обжалваната му от ищцата А. Л. И. част и уважена претенцията й за разликата до претендираните 40 000 лева и потвърдено първоинстанционното решение , в обжалваната от касатора част . Последният атакува постановеното въззивно решение като неправилно , в частта по присъдено в полза на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП , причинено по вина на водача на лек автомобил, застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ при същия , за разликата над сумата от 30 000 лева и до присъдените 40 000 лева . Касаторът навежда основания за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД , при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата , както и в противоречие с чл.51 ал.2 ЗЗД – при възприемане наличието на само 1 / 3 съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат . Обосновава хипотеза на допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – противоречие на въззивното решение , при прилагане критерия за справедливост на чл.52 ЗЗД , със задължителна съдебна практика – ППВС № 4 / 1968 год. и прилагане на чл.51 ал.2 ЗЗД в противоречие с т. 7 от ППВС № 17 / 1963 година . Навежда основание за недопустимост на въззивното решение предвид обстоятелството , че съдът е възприел размер на действително дължимо по справедливост обезщетение надхвърлящ размера на претендираното от ищцата, при това не по предявен от същата частичен иск , и приспаднал възприетия процент съпричиняване от така определения по-висок размер , вместо от предявения с исковата молба . Във връзка с последното обосновава хипотеза за допускане касационното обжалване по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК .
Ответната страна – А. И. – оспорва касационната жалба , като намира че касаторът не обосновава основание за допускане касационното обжалване, предвид неформулиране на конкретен правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, намира следното :
Производството е образувано по иск на А. Л. И. / след постановено разделяне на предявените в активно субективно съединение искове на останалите съищци / , с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП от 29.05.2010 год. год. , причинено по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност ” при ответното дружество лек автомобил – „ Пежо експерт „ с рег. [рег.номер на МПС] – Д. М. , при което е загинала същата и още две лица и са увредени 4 други лица, между които и ищцата . В съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът е приел съпричиняване от 1/ 3 за ищцата и справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 60 000 лева , при предявен / не като частичен / иск за сума от 45 000 лева, потвърждавайки първоинстанционното решение за присъдените 28 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и отменяйки го за отхвърлената разлика до сумата от 40 000 лева, т.е. присъждайки допълнително 12 000 лева обезщетение . В касационната жалба са наведени доводи относими към размера на приетото съпричиняване и на дължимо обезщетение, не и досежно невъзприети и отчетени от съда факти , относими към определянето им . За съпричиняването съдът е отчел установения и неоспорван от касатора факт, че ищцата не е ползвала предпазен колан към момента на ПТП, както и заключението на съдебно-медицинската и авто – техническа експертизи , които приемат , че при използването на предпазен колан за пострадалата не биха настъпили увреждания в претърпяната степен , изхождайки от деформацията на купето и факта на свободното движение на тялото й по време на ПТП .
В изложението по чл. 284 ал.3 от ГПК не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС ,в сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК . Най- общо се сочи, че прилагайки чл.51 ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД съдът е вложил в разпоредбите смисъл , различен от този , вложен от законодателя , което му твърдение е неконкретизирано , не е свързано с отговор на разрешим по делото конкретен правен въпрос по приложението на разпоредбите , обусловил решаващите изводи на съда при определяне на съпричиняването и обезщетението , при това в противоречие с цитираните постановления – задължителна съдебна практика .
По твърдението за недопустимост на въззивното решение и предявяването на основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса , уточнен от настоящата инстанция , в съответствие с правомощието , дадено му с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК , „ дали е допустимо съдът да приложи последиците на приетото съпричиняване , възприемайки размер по-висок от предявения с исковата молба , е налице задължителна съдебна практика : решение постановено по чл.290 ГПК – № 166 / 13.01.2012 год. по т.д.№ 43 / 2011 год. на І т.о. на ВКС . Според същото , при определяне обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази действителния размер на обезщетението , съответстващо на доказаните вреди , а решението му не е недопустимо, след като приспадайки приетото съпричиняване от същия е постановил окончателен резултат , който не надхвърля петитума на иска . Мотивите на възприетото разрешение се основават на задължителните указания на ППВС № 4 / 1968 год. , за прилагането на справедливостта не като абстрактен критерий , а в съответствие с конкретните обстоятелства , поради което и субективната оценка на ищеца не е императив досежно опредевянето на справедливия размер на обезщетението . Определеният , различен от формиращия цената на иска , размер на действително справедливо обезщетение не се ползва със сила на пресъдено нещо, но е съобразим в процеса на доказването , част от което е и установяването и прилагането на последиците на съпричиняването, върху размера на което също не се формира сила на пресъдено нещо . По така разрешения въпрос касаторът не е доказал наличието на противоречива съдебна практика или основание за преодоляване на непротиворечива такава , като неправилна , предвид промени в обществените условия или законодателството , обуславящо значение на отговора на така поставения процесуалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съгласно т.4 на ТР №1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 953 / 11.06.2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 1 състав по гр.д.№ 1184 / 2012 год. .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :