7
определение по ч.гр.д.№ 3244 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 11.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ.
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 3244 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 4581 от 30.08.2013 г., подадена от [фирма] и [фирма] срещу определение № 400 от 17.07.2013 г. на Варненския апелативен съд по в.ч.гр.д.№ 356 от 2013 г., с което е потвърдено определение № 2469 от 05.11.2012 г. на Благоевградския окръжен съд за прекратяване на гр.д.№ 455 от 2012 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/ и в едноседмичния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното определение на 22.08.2013 г., а частната жалба е подадена по пощата на 24.08.2013 г./.
Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК за да е допустимо касационното обжалване на това определение, е необходимо да са налице някои от предпоставките на чл.280 от ГПК.
В случая е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд по следния процесуалноправен въпрос: може ли да бъде върната като нередовна искова молба, ако посочените от съда нередовности на тази молба са били отстранени в срок от ищеца. Макар и не конкретно посочен, този въпрос може да бъде изведен от съдържанието на подадената от ищците молба-уточнение от 14.11.2013 г. По този въпрос приетото в обжалваното определение противоречи на задължителната практика на ВКС по чл.100, ал.2 от ГПК /отм./, според която исковата молба се връща, само ако ищецът не отстрани в дадения му от съда срок нередовностите на тази искова молба.
Разгледана по същество частната жалба е основателна поради следното: По делото от фактическа страна е установено, че 04.02.2008 г. /тоест преди влизане в сила на новия ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ [фирма] и [фирма] са предявили срещу „Кооперация С. 92”, Т. А. Станкушев, Л. Б. Т., Д. Я. С. и В. Д. Д. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за прогласяване за относително недействителен спрямо ищците на договора от 23.10.2003 г., по силата на който „Кооперация С. 92” е продала на Т. Станкушев, Л. Т., Д. С. и В. Д. ап.16 и ап.19 в сградата, находяща се на [улица] в [населено място] и иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на тези ответници правото на собственост на ищцовите дружества върху ап.16 и ап.19. В исковата молба е посочено защо ищците считат, че са легитимирани да предявят иск по чл.135 от ЗЗД- тъй като били кредитори на ”Кооперация С. 92” на основание сключени преди прехвърлянето с нотариален акт № 89 от 23.10.2003 г. договори от 27.10.1998 г. и 30.11.1998 г. и купувачите по договора от 23.10.2003 г. са знаели, че със сключването му увреждат ищците. Към исковата молба са представени като доказателства нотариален акт № 89 от 23.10.2003 г. и договорите от 27.10.1998 г. и от 30.11.1998 г.
С разпореждане от 20.02.2008 г. съдът е оставил тази искова молба без движение и е дал срок на ищците да представят данъчна оценка на двата имота.
С молба от 27.02.2008 г. ищците са поискали да бъде удължен даденият им от съда срок.
С разпореждания от 18.03.2008 г. и от 31.03.2008 г. срокът за представяне на данъчните оценки на ап.16 и ап.19 е удължен съответно с 30 дни и с 20 дни, считано от получаване на съобщението.
Преди изтичане на дадения срок ищците са представили удостоверения за данъчна оценка на ап.16 и ап.19.
С определение от 23.09.2008 г. Софийският градски съд е дал 7-дневен срок от съобщението на ищците да посочат насочват ли иска си и срещу наследниците на Т. А. Станкушев и Л. Б. Т. съобразно с чл.117 от ГПК /отм./ и ако да- да посочат трите имена и адресите за призоваване на тези лица, да посочат дали предявява иск за собственост на двата апартамента и ако да- да посочи кое от двете дружество кой апартамент е придобило и на какво основание, да представят удостоверение за актуално състояние на ответната кооперация и да внесат държавна такса в размер на 1 534,51 лв. по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД и още 1 534,51 лв. по установителните искове за собственост.
Съобщението за това определение на съда е получено от ищците на 17.10.2008 г.
С молба от 22.10.2008 г. ищците са посочили, че поддържат иска и срещу наследниците на Т. Станкушев и Л. Т., че са предявили само искове по чл.135 от ГПК, но не и установителни искове за собственост и са поискали да бъде удължен срокът за представяне на удостоверение за актуално състояние на ответната кооперация и за внасяне на държавната такса. С втора молба от същата дата са заявили, че поддържат и установителните искове за собственост на двата апартамента от [фирма] и са уточнили, че основанието за придобиване на собственост върху двата апартамента са взетите решения на общите събрания на кооперацията. В тази молба отново е поискано да бъде удължен срокът за внасяне на държавната такса по установителните искове. С трета молба от същата дата са представили удостоверение за актуално състояние на ответната кооперация.
С разпореждане от 28.10.2008 г. СГС е дал нов 7-дневен срок на ищците да изпълнят изцяло указанията на съда в определението от 23.09.2008 г., а именно: да посочат имената и точните адреси на наследниците на Т. Станкушев и Л. Т., да представят преписи от исковата молба и доказателствата за тези наследници, да уточнят отново дали предявяват установителни искове за собственост, тъй като в двете молби има противоречиви изявления затова. Със същото разпореждане СГС е удължил даденият срок за внасяне на държавна такса с 30 дни, считано от 25.10.2008 г.
Ищците са получили съобщение за разпореждането от 28.10.2008 г. на 10.11.2008 г.
С молба от 17.11.2008 г. са представили удостоверение за смърт и наследници на Л. Т. и са посочили имената и адресите на наследниците на Л. Т.- Б. Л. Т., Д. Л. Т. и Р. С. Т..
С молби от 24.11.2008 г. ищците са представили вносен документ за внесени държавни такси по двата иска в размер на общо 3069,02 лв. /по 1534,51 лв. за всеки един от исковете/.
С определение от 25.11.2008 г. СГС е конституирал като ответници по делото на основание чл.117, ал.4 от ГПК: Т. Д. С. и А. Т. Станкушев /наследници на починалия преди завеждане на делото Т. Станщкушев/, Б. Л. Т., Д. Л. Т. и Р. С. Т. /наследници на починалия преди завеждане на делото Л. Т./, дал е на ищците 14-дневен срок да посочат точните адреси за призоваване на Т. С. и А. Станкушев и е разпоредил вписване на исковата молба след внасяне на такса за вписването в размер на 38,36 лв.
С молба от 02.12.2008 г., преди изтичане на дадения срок ищците са посочили адресите за призоваване на тези ответници и са внесли държавна такса за вписване на исковата молба в размер на 38,36 лв.
Исковата молба е била вписана на 09.12.2008 г.
С молба от 12.05.2009 г. ищците са поискали като ответници по предявените искове да бъдат конституирани и лицата, които са закупили процесните ап.16 и ап.19 от ответниците-физически лица с нотариални актове № 159 от 20.12.2007 г. и № 31 от 20.07.2004 г.- П. Т. Д.-Ч. и О. А. А. с посочени в молбата адреси.
С разпореждане № 102 от 30.03.2012 г. на Врачанския окръжен съд по гр.д.№ 21 от 2012 г. исковата молба отново е била оставена без движение и на ищците е даден 7-дневен срок от съобщението: да уточнят какъв иск предявяват /иск по чл.135 от ЗЗД или за симулация по чл.17 от ЗЗД/, да обосноват правния си интерес от иска, да посочат ответниците по делото, да представят удостоверение за смъртта на Т. С., да посочат на какво основание се иска конституирането като ответник по делото на П. Т. Д.-Ч., да посочат на какво основание се претендира да е недействителен договора за продажба на ап.16 на О. А. Арнасер, да се посочи актуален адрес на този ответник, да се представят преписи от исковата молба и доказателствата и да се формулира нов петитум, в който да се посочи какво се претендира от всяка група ответници и на какво основание.
Съобщението за това разпореждане ищците са получили на 17.04.2012 г.
С молба, пусната по пощата на 24.04.2012 г., М. Д. Д.- представител на ищцовите дружества- е уточнил следното: че предявява иск по чл.135 от ЗЗД, като правният му интерес от този иск е, че се явява кредитор на ответната кооперация, че предявява и иск за прехвърляне на ап.16 и ап.19 на фирмите му- ищци по делото и че основанието за придобиване на правото на собственост на ап.16 и ап.19 от ищцовото дружество [фирма] са решенията на общото събрание на ответната кооперация от 18.01.2002 г. и 20.01.2002 г. Поискал е да му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за смърт и наследници на Т. С. и да бъде продължен срокът за представяне на това удостоверение. Посочил е, счита, че е уточнил на какво основание е недействително прехвърлянето на имота на О. Арнасер и е посочил неговия адрес за призоваване. Уточнил е защо иска като ответник по делото да бъде конституирана П. Т. Д.-Ч.. Формулирал е и петитум на исковата молба по чл.135 от ЗЗД и по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. Към молбата са представени преписи от исковата молба и доказателствата за връчване на ответниците.
С определение № 2469 от 05.11.2012 г. по гр.д.№ 455 от 2012 г. на Благоевградския окръжен съд исковата молба е била върната, а делото-прекратено поради това, че според съда отстраняването на нередовностите е следвало да стане изцяло с нова, поправена искова молба, която да съдържа всички реквизити по чл.98, ал.1 от ГПК /отм./, каквато молба не била подадена от ищците в дадения от съда срок. Освен това съдът е приел, че ищците не са обосновали правния си интерес от иска, не са посочили ответниците по двата иска, не са формулирали ясно нов петитум, като не са посочили какво се претендира от всяка група ответници и на какво основание и не са вписали исковата молба.
С обжалваното определение № 400 от 17.07.2013 г. по в.ч.гр.д.№ 356 от 2013 г. Варненският апелативен съд е потвърдил определението на Благоевградския окръжен съд като е приел, че в даденият им от съда срок ищците не са отстранили следните нередовности на исковата молба: не са обосновали правния си интерес от иска по чл.135 от ЗЗД, не са посочили и представили доказателствата си, не са представили вписана искова молба и са формулирали нов петитум за нов иск.
Това определение на Варненския апелативен съд е неправилно поради следното: Видно от молбата от 24.04.2012 г. ищците са отстранили в срок всички нередовности на исковата молба, за които делото е било оставено без движение с разпореждането от 30.03.2012 г. Неправилно е прието, че не са обосновали правния си интерес от иска по чл.135 от ЗЗД: още в исковата молба, а и в молбата-уточнение на иска от 24.04.2012 г. ищците са посочили защо считат, че имат интерес от предявяването на такъв иск /тъй като били кредитори на ответната кооперация и тъй като извършеното разпореждане с договора от 23.10.2003 г. ги увреждало/. Доколко тези техни твърдения са основателни е въпрос по съществото на спора. Неправилно е прието, че ищците не са посочили и не са представили доказателствата си и че исковата молба не е била вписана: напротив, към исковата молба и към последващите молби-уточнения на исковете и молби за конституиране на нови ответници са посочени и представени доказателства, а исковата молба е била вписана още на 09.12.2008 г. Ако съдът е считал, че освен исковата молба, следва да бъдат вписани и някои от молбите-уточнения на иска или молбите за конституиране на нови ответници, той е следвало да даде нов срок на ищците да сторят това, а не директно да прекрати делото. Ако е считал, че в молбата за уточнение на иска ищците предявяват нов иск, който не следва да се приема за съвместно разглеждане с първоначално предявените искове по чл.135 от ЗЗД и чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, съдът е следвало да откаже да приеме за разглеждане този иск, но не и да прекрати цялото производство и по другите предявени искове. Не би могло да бъде прекратено производството по делото и по отношение на ответницата Т. С. с оглед на обстоятелството, че по делото липсва удостоверение за смърт и наследници на това лице и че по направеното от ищците в молбата им от 24.04.2012 г. искане за удължаване на срока за представяне на такова удостоверение съдът все още не се е произнесъл.
С оглед на всичко гореизложено обжалваното определение на въззивния съд и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд за прекратяване на делото следва да бъдат отменени, а делото- върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, по-конкретно: за произнасяне по искането на ищците в молбата от 24.04.2012 г. за продължаване срока за представяне на удостоверение за смърт и наследници на Т. С. и по искането в молбата от 12.05.2009 г. за конституиране на О. Арнасер и П. Д. като нови ответници по делото на основание чл.117, ал.4 от ГПК /отм./; за оставяне на исковата молба без движение с указания да се уточни дали срещу ответниците О. Арнасер и П. Д. се предявяват искове по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ или и искове по чл.135 от ЗЗД, да се отстранят съдържащите се в исковата молба и в молбите-уточнения противоречия в твърденията на ищците кой се явява кредитор на ответната кооперация по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД и кой се твърди, че е собственик на процесните ап.16 и ап.19 по иска с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм.//физическото лице М. Д. Д. или неговите търговски дружества, посочени като ищци по делото, съответно двете или само едно от тези дружества- по всеки иск поотделно/ и евентуално, ако съдът счита това за необходимо, да се даде срок на ищците да впишат молбите-уточнения на иска и молбите за конституиране по реда на чл.117, ал.4 от ГПК /отм./ на нови ответници, непосочени в първоначалната искова молба /Т. Д. С., респективно нейните наследници след посочването им, А. Т. Станкушев, Б. Л. Т., Д. Л. Т., Р. С. Т., П. Т. Д. и О. А. Арнасер/, както и за по-нататъшни процесуални действия.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 400 от 17.07.2013 г. на Варненския апелативен съд по в.ч.гр.д.№ 356 от 2013 г., с което е потвърдено определение № 2469 от 05.11.2012 г. на Благоевградския окръжен съд за прекратяване на гр.д.№ 455 от 2012 г.
ОТМЕНЯ определение № 400 от 17.07.2013 г. на Варненския апелативен съд по в.ч.гр.д.№ 356 от 2013 г. и потвърденото с него определение № 2469 от 05.11.2012 г. на Благоевградския окръжен съд за прекратяване на гр.д.№ 455 от 2012 г.
ВРЪЩА делото на същия състав на Благоевградския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.