Определение №340 от 15.10.2014 по гр. дело №4502/4502 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№340

С., 15.10.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4502 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. М. И., чрез пълномощника й адвокат Н. Р., против решение № 2438 от 9.04.2014 г. по гр.д. № 16880 /като е допусната очевидна фактическа грещка при изписване номера на делото/ по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав в частта, с която е оставено в сила решение № ІІ-56-165 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 14238/2007 г. на Софийски районен съд, 56-ти състав за отхвърляне на предявения от Ц. М. И. против В. К. К. и М. К. К. иск за съдебна делба на жилището в сградата, находяща се в [населено място], кв.С., в югоизточната част на УПИ І-367, кв.42 по плана на кв.С., [населено място], [улица]-стар, сега [улица].
Ответниците по касационната жалба В. К. К. и М. К. К. не са подали писмен отговор.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Искът за делба на жилището е основан на твърденията, че ищцата и наследодателят на ответниците К. В. К. са бивши съпрузи като бракът им е прекратен със съдебно решение, влязло в сила на 7.05.2007 г., а имотът е придобит от К. К. при съдебна делба с влязло в сила на 26.06.2006 г. съдебно решение по гр.д. № 7117/98 г. на СРС, 58-ми състав, като е заплатена за уравнение на дела сума в размер на 1117.80 лв., а и самото жилище е построено по време на брака.
За да постанови атакуваното решение въззивният съд е приел, че бракът между К. К. и Ц. И. е сключен на 2.07.1985 г. и е прекратен с развод с решение от 25.07.2006 г. по гр.д. № 513/2006 г. на СРС, като имотът не е съсобствен между Ц. И. и К. К.. Собствеността върху дворното място е придобита от К. К. и съпругата му С. К. по силата на съдебна спогодба от 31.03.1971 г. по гр.д. № 676/1971 г. С влязло в сила решение от 16.04.2000 г., поправено с решение от 04.04.2001 г., по гр.д. № 7117/1998 г. на СРС, ГО, 58-ми състав, е отхвърлен предявеният от първата съпруга на В. К. иск за делба на построената в югоизточната част на имота жилищна сграда срещу Ц. М. И., като от мотивите на това решение е видно, че дворното място, върху което в югоизточната част е изградена жилищна сграда, е съсобствено между К. К. и първата му съпруга С. Т. и че не е учредявана суперфиция, поради което решаващият съд е направил извод, че построената жилищна сграда попада под режима на приращенията по член 92 от ЗС и сградата е съсобствена на К. К. и С. Т., а Ц. М. И. няма качеството на съсобственик. По изложените съображения е приет за неоснователен доводът във въззивната жалба на Ц. И., че тя е съсобственик в сградата в югоизточната част в парцела в[жк], тъй като е построена със семейни средства, принадлежащи на нея и на бившия й съпруг К. В. К..
К. Ц. М. И. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Съпругът, който няма право на собственост върху съсобствено между другия съпруг и трето лице дворно място, има ли право на собственост върху построена със семейни средства по време на брака сграда върху това място, в случай, че презумпцията по чл.19 СК от 1985 г.-отм. не е оборена и не е налице учредена суперфиция?”
Поставеният въпрос не може да обуслови касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него, а изводите му, че Ц. И. не е била съсобственик в сградата, предмет на делбата по гр.д. № 7117/1998 г. на СРС, ГО, 58-ми състав са свързани с наличието на сила на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата между К. К. и С. Т. и отхвърляне на иска за делба по отношение на Ц. М. И..
При така поставения от касатора Ц. И. въпрос, не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА решение № 2438 от 9.04.2014 г. по гр.д. № 16880 /като е допусната очевидна фактическа грещка при изписване номера на делото/ по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top