1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
гр.София, 15.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 802/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Б. и М. Ц. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 343 от 19.09.2018 г. по гр.д.№ 413/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Районен съд – Левски по гр.д.№ 451/ 2011 г. и по този начин по предявения против жалбоподателите и против В. И. Б. и Г. П. П. от Ж. А. И. (починала в хода на производството, заместена от правоприемниците си) иск, квалифициран по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД, е установена нищожността (поради привидност) на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № **, т.**, рег.№ ****, н.д.№ 633/ 2006 г. на нотариус рег.№ ***, съставен на 16.10.2006 г., с който Ж. А. И. продава на Н. И. Б. и М. Ц. П. поземлен имот с площ от *** кв.м., находящ се в [населено място] бряг, [улица], с идентификатор … заедно с построените в него сгради с идентификатори … за сумата 10 371,40 лв. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Билтек” ЕООД, [населено място].
Жалбоподателите са приложили към жалбата си изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, в което правят оплаквания за липса на основания за отмяна на влязлото в сила решение на Плевенски окръжен съд по гр.д.№ 87/ 2012 г., с което искът първоначално е бил отхвърлен. Излагат и доводи, че въззивният съд е постановил обжалваното решение след като без всякакво основание е отхвърлил искането им за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел. Твърдят, че представените от ответните страни удостоверения за наследниците по закон на Ж. А. И. са непълни. Правен въпрос по допускане на касационното обжалване не са формулирали.
Ответните страни Ц. В. Х., В. И. Б. и Г. П. П. са депозирали отговори срещу касационната жалба, които съдът не взема предвид, тъй като не отговарят на изискванията на чл.287 ал.1 изр.2 вр. чл. 284 ал.2 ГПК (не са приподписани от адвокат, нито е приложено удостоверение за юридическа правоспособност).
Ответните страни В. В. Х., З. Х. Х., В. Д. Д., Ц. Д. Х., А. Л. Д., Н. Л. Г., Н. И. Р., Н. В. М., В. В. П., В. Д. Ч., П. Д. Ч. и третото лице – помагач „Билтек” ЕООД, [населено място], не вземат становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Пред Районен съд – Левски гр.д.№ 451/ 2011 г. е образувано по искова молба на Ж. А. И. против Н. И. Б., М. Ц. П., В. И. Б. и Г. П. П., с която е поискано да бъде установена нищожността (поради привидност) на договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който Ж. А. И. продава на Н. И. Б. и М. Ц. П. поземлен имот с площ от *** кв.м., находящ се в [населено място] бряг, [улица], с идентификатор … заедно с построените в него сгради с идентификатори … за сумата 10 371,40 лв. Първоинстанционният съд уважил иска, но по жалба на Н. И. Б. и М. Ц. П. въззивният Плевенски окръжен съд, с решение № 223 от 23.05.2012 г. по гр.д.№ 87/ 2012 г. отменил акта на първата инстанция и отхвърлил исковата претенция. Това решение е влязло в сила на 18.02.2013 г. С решение № 97/ 08.06.2018 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. по гр.д.№ 692/ 2017 г. влязлото в сила въззивно решение е отменено на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК – защото е основано на показанията на свидетеля Н. Д., които са признати за неистински по НОХД № 455/ 2016 г. на Районен съд – Левски. Делото е върнато на Плевенски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора с обжалваното в настоящето производство въззивно решение е потвърден актът на първата инстанция за уважаване на иска. Съдът посочил, че кредитира показанията на свидетелите П. и Н., които са логични и съответстват на писмените доказателства, а свидетелят Н. е и незаинтересован. Посочил още, че не дава вяра на показанията на свидетеля Д. относно факта на плащане на продажната цена по договора, защото с влязъл в сила акт на съда е установена тяхната неистинност. За същия факт данни се съдържат и в показанията на свидетеля П., но съдът отказал да повярва и на тях, тъй като свидетелят се позовавал при разпита си на компрометираните показания на Д..
Няма основания така постановеното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Не могат да бъдат такива основания оплакванията на касаторите, че не е следвало да бъде отменяно влязлото в сила решение на Плевенски окръжен съд по гр.д.№ 87/ 2012 г. Тези доводи биха имали значение само в производството по отмяната, но нямат никакво отношение към постановеното след тази отмяна ново въззивно решение. Доводите, че съдът е постановил обжалваното решение след като без всякакво основание е отхвърлил искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел, са такива за процесуални нарушения и съставляват касационно основание, но не и основание за достъп до касационен контрол. Доводите за непълнота на удостоверенията за наследниците по закон на Ж. А. И. също нямат отношение към основанията, при наличието на които ГПК допуска осъществяване на касационен контрол. Касаторите не са формулирали правен въпрос във връзка с разрешенията на въззивния съд, който да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване, нито са обосновали някое от допълнителните основания по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението им по чл.284 ал.3 т.1 ГПК няма и аргументация за наличие на някое от основанията по чл.280 ал.2 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 343 от 19.09.2018 г. по гр.д.№ 413/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: