3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
[населено място], 15.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.04.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4956/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, в с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. А. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №8276/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касаторката срещу [фирма], [населено място] по чл.226, ал.2 КТ – за сумата от 6 247 лв., претендирана като обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата за периода 28.04.14 – 22.06.15 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя следните значими за спора материалноправни въпроси: Двете трудови книжки – първоначалната и нейното продължение, представляват ли неразделно цяло като официален документ или са два отделни документа, удостоверяващи различни тр. правоотношения, за различни етапи от тр. стаж на работника? С връщането на продължението на тр. книжка, следва ли да се приеме, че работодателят е изпълнил задължението си да върне и първоначалната тр. книжка след прекратяване на тр. правоотношение?
Намира, че процесният случай е рядък и изолиран и за него няма създадена съдебна практика, поради което въпросите са от значение за точното прилагане на закона , както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Няма опора в закона изводът на въззивната инстанция, че щом е върнато продължението на тр. книжка, следва да се приеме, че е върната и първоначално издадената тр. книжка.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че не се установяват предпоставките за основателността му – ищцата, чиято е доказателствената тежест не е доказала, че е предала трудовата си книжка в първата й част/ предхождаща върнатото продължение/ на работодателя. На осн. чл.348, ал.3 КТ и чл.2, ал.3 НТКТС трудовата книжка се съхранява от работника. Понятието трудова книжка включва както първоначално издадената, така и нейните продължения. Ищцата е признала неизгодния факт, че при прекратяване на тр. правоотношение е получила трудовата си книжка, надлежно попълнена и оформена, без да е отбелязана липсата на част от нея.
Въпросите за характера и значението на трудовата книжка, като официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с тр. дейност на работника – чл.347 КТ, са разработени в практиката на ВКС. В тр. книжка задължително се вписват датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение /чл. 349, т. 8 КТ и чл. 350, ал. 1 КТ/ – р. по гр.д. №410/11 г. на трето г.о. на ВКС.
Характеристиката на официален удостоверителен документ за посочените в закона обстоятелства имат както първоначално издадената тр. книжка, така и нейните продължения, както е приел и въззивният съд.
В практиката на ВКС – напр. р. по гр.д. №141/10 г. на четвърто г.о., е посочено още, че за основателността на иска по чл.226, ал.2 КТ е необходимо и достатъчно кумулативно наличие на следните предпоставки: прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане на трудова книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане. Размерът на вредите е определен от КТ. На обезщетение подлежат имуществените вреди, които се съизмерват с брутното трудово възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка.
Доказателствената тежест за незаконното задържане на трудовата книжка, като елемент от състава на търсената обезвреда, се разпределя върху ищцата. Ако документът е в няколко физически обособени части, следва да се докаже задържането на посочената в исковата молба / в случая – в уточнението й, направено в съд. з./ част.Ищцата според въззивния съд не е установила, че е предала трудовата си книжка в цялост на работодателя и той не й е върнал първоначалната част от нея при прекратяване на тр. правоотношение. В заповедта за прекратяване на тр. правоотношение между страните ищцата изрично е удостоверила, че е получила трудовата си книжка попълнена и оформена, без да сочи липсваща част от нея.
Приетото в практиката на ВКС относно незаконното задържане на тр. книжка по см. чл.226, ал.2 КТ се отнася за всяка част от този документ, както е приел въззивният съд. Затова казусът не разкрива изолираност и специфичност, които да обосновават значението на поставените в изложението въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, според разясненото за допълнителните предпоставки на това основание в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Поради изложенот ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №8276/17 г. от 28.09.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ