О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
гр. София, 16.10.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4234 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
П. Т. П. и З. Р. П. от [населено място], чрез адв. Л. П. от АК-П., обжалват въззивното решение от 1.04.2015 год. по гр. д. № 570/2015 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 30.12.2014 год. по гр. д. № 12944/2014 год. на Пловдивския районен съд. С него е допусната съдебна делба между касаторите и Д. Т. Г. на самостоятелен обект с идентификатор 56784.531.4502.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващ апартамент с площ 65.50 кв. м. с прилежаща изба № 5 с площ 3.63 кв. м. и 1.399 % ид. ч. от общите части на сградата при квоти: ? ид. ч. общо за първите двама и ? ид. ч. за Д. Г..
Касаторите поддържат становище за неправилност на решението относно определените квоти при делбата на имота, поради наличие на отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искат същото да се отмени и вместо това се постанови друго, с което се определят квоти – ? ид. ч. общо за касаторите П. и З. П., ? ид. ч. за П. П. и ? ид. ч. за Д. Г..
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, като касаторите считат, че произнасянето на въззивния съд по въпроса: при уважаване на иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, предявен от прехвърлителя срещу приобретателя и в случай на смърт на ищеца и универсално правоприемство в процеса и продължаване на делото от един от неговите наследници, тази част от имота, по отношение на която договорът е развален, връща ли се в патримониума на общия наследодател или увеличава патримониума на продължилия делото наследник, има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед създаване на ясна съдебна практика по конкретния въпрос, на който съдебната практика не дава ясен и еднозначен отговор. Представена е и съдебна практика по въпроса за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане – ТР № 30 от 17.06.81 год. ОСГК, решение № 402 от 13.11.13 го по гр. д. № 5689/13 год. ІV г. о., решение № 360 от 13.06.14 год. по гр. д. № 796/12 год. на ІV г. о., решение № 326 от 9.07.13 год. по гр. д. № 1192/08 год. І г. о.
При условията на евентуалност се сочат и основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК при наличие на противоречива практика, каквато касаторите не сочат.
Ответницата по жалбата Д. Т. Г., чрез адв. В. С., оспорва в писмен отговор наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са определени квотите при допуснатата съдебна делба на имота, въззивният съд е отчел развалянето на договора между касаторите и прехвърлителката до размер на наследствения дял на ответницата при заместването в процеса с оглед настъпилото наследствено правоприемство при смъртта на прехвърлителката и с оглед настъпилото сливане на качествата на кредитор и длъжник на страната на другия наследник. Поради това и уважаването на иска за разваляне на договора до размера на наследствения дял на наследника, заместил в процеса прехвърлителката, наследодател на страните по това дело, е обогатило единствено нейната имуществена сфера, но не и тази на другия наследник, легитимиращ се като собственик на прехвърлената с договора идеална част, относно която договорът не е развален. На това основание са определени и квотите в съсобствеността на имота.
Поставеният в изложението въпрос е обуславящ извода на въззивния съд за размера на квотите на съделителите, като частичното разваляне на алеаторния договор е предмет на установяване по делото с представеното решение по гр. д. № 3440/2004 год. на Пловдивския районен съд. С него договорът е развален до размер на наследствения дял на Д. Г., заместила като наследник ищцата, прехвърлител по договора в производството по иска на последната за развалянето му поради неизпълнение. Произнасянето на въззивния съд по него не противоречи на представеното от самите касатори ТР № 30/1981 год. ОСГК, т. 3 , както и с останалата приложена съдебна практика. Съгласно нея развалянето на договора поради неизпълнение е до размера на притежаваните права на наследника при настъпилото в хода на производството наследствено правоприемство, така както е и установения в настоящето производство факт с представеното решение от 2004 год. Това е делът, който има Д. Г. по наследство от майка й, за който е развален договора за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане с другия наследник, нейния брат, а последният се легитимира на основание този договор в останалата му част, в която същият не е развален поради неучастието на последния по предявения иск за разваляне на договора с оглед сливането на двете му качества – едновременно кредитор и длъжник по изпълнението.
Освен това по поставения от касаторите правен въпрос е налице произнасяне в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 116 от 25.06.2015 год. по гр. д. № 592/2015 год. на І г. о. на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика. В него е прието, че „правата върху онези идеални части от недвижим имот, по отношение на които сключеният от наследодателя договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е бил развален по иск, предявен само от един от неговите наследници, принадлежат на наследника, който е предявил иска. Частите от имота, за които договорът е развален, не се връщат в наследството на общия наследодател. В наследството се включва само правото да се иска разваляне на договора, т. е. само правото, което е принадлежало приживе на наследодателя-прехвърлител. Обемът от права върху имота се определя с оглед обстоятелството кой от наследниците е упражнил така придобитото по наследство право и в делбения процес е недопустимо да бъде пререшаван въпросът за обема от права на наследника, предявил иск за разваляне на договора. Приобретателят по договора задържа съответната идеална част, за която иск за разваляне на договора не е бил предявяван, като неговите права и правата на наследника, който е предявил иска за разваляне на договора, се определят с оглед постановеното по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД решение”.
Произнасянето в обжалваното въззивно решение относно развалянето на договора в обема на наследствените права на заместилата прехвърлителката в производството по иска й за развалянето му поради неизпълнение и зачитането на влязлото в сила решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД в делбения процес относно определяне на дела на наследника, упражнил наследеното право на разваляне и дела на приобретателите по него в неразвалената му част, поради неупражняване на това право от другия наследник, кореспондира с тази съдебна практика, както и с цитираната в същото решение друга такава.
Поради това и така формулиран въпросът в изложението не може да обоснове допускане на касационно обжалване на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, нито по т. 1 и т. 2, както се сочи при евентуална противоречива практика, каквато не се представя. С оглед този изход на делото касаторите следва да заплатят направените от ответницата разноски.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 595 от 1.04.2015 год. по гр. д. № 570/2015 год. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от П. Т. П. и З. Р. П. от [населено място], чрез адв. Л. П. от АК-П. касационна жалба против него.
Осъжда П. Т. П. и З. Р. П. от [населено място], [улица] да заплатят на Д. Т. Г. от [населено място], [община], [улица] направените по делото разноски в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: