О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
гр. София,17.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 5676 по описа за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Н. М. Н. със съдебен адрес в [населено място], чрез адв. Н. М., против определение № 5662 от 12.03.2015 год. по ч. гр. д. № 2058/2014 год. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение частната му жалба срещу определението от 12.09.2014 год. по гр. д. № 43258/2014 год. на Софийски районен съд в частта, с която е прекратено производството спрямо Ф. В. С. и Държавата, чрез министъра на финансите, и е върната исковата му молба.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение по подробно изложените в жалбата съображения за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 1 и т. 3 ГПК. Иска отмяна на обжалваното определение и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване процесуалните действия по разглеждане на иска и срещу ответниците Ф. В. С. и държавата, с присъждане на направените разноски. С оглед изложени съображения за допуснати нарушения на чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз и на разпоредби на КЗПЧОС жалбоподателят иска спиране на производството, като се отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС по тълкуване на чл. 47 от Хартата за основните права в ЕС по въпросите, подробно изложени в т. т. 1-15 на особеното искане.
Жалбоподателят поддържа и искане за разглеждане на частната жалба в открито заседание и събиране на доказателства.
Представено е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, в което са формулирани множество процесуалноправни и маатериалноправни въпроси и се реливират основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Представена е и цитираната съдебна практика.
Ответниците по частната жалба – държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез юрисконсулт Ив. Г. и Ф. С. по съображения в представените писмени отговори оспорват допустимостта и основателността на подадената частна касационна жалба.
При проверка допустимостта на настоящето касационно производство, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира следното:
Въззивното определение е постановено по иск за парично вземане в размер на 2 000 лв., предявен от Н. Н. като частичен такъв от пълния размер на твърдените да са му причинени от ответниците вреди в размер на 1 500 000 лв, при условията на солидарна отговорност. По подадената на 22.10.2014 год. молба за увеличение размера на частичния иск на сумата 5 100 лв. не е налице произнасяне на съда, но релевантно е обстоятелството, че същата е подадена след прекратяване на първоинстанционното производство, поради което и е неотносима към въпроса за цената на иска. Същата се определя на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК от търсената сума, в случая обезщетение в размер на 2 000 лв.
Производството по делото е прекратено поради процесуалната му недопустимост, тъй като съгласно чл. 132 от Конституцията на Република България ответницата Ф. В. се ползва с функционален имунитет, а срещу държавата поради липса на правен интерес с оглед наличието на специален ред за търсене на отговорност от държавата за вреди от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица – по ЗОДОВ.
С оглед на горното следва, че касационният съд е сезиран с частна касационна жалба против въззивно определение по дело с цена на иска до 5 000 лв. – частичният иск е самостоятелен иск за такъв размер на претендираното парично вземане, какъвто е посочен от ищеца и за който същият търси защита. При преценката на допустимостта на касационното обжалване е меродавна цената на частичния иск, а не пълния размер на паричното вземане, каквото е и даденото в т. 1 на ТР № 1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС разрешение.
Съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК от обхвата на касационния контрол са изключени определенията по тези дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай решението по частичния иск за парично вземане в размер на 2 000 лв. не би подлежало на касационно обжалване, поради което и определението за прекратяване на производството по него по отношение на двама от ответниците като недопустимо е изключено от касационен контрол. С оглед на това подадената частна касационна жалба против въззивното определение, неподлежащо на касационно обжалване поради цената на иска под 5 000 лв., е недопустима и следва да се остави без разглеждане, без съдът да се произнася по останалите искания на жалбоподателя.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на държавата, представлявана от министъра на финансите юрисконсултско възнаграждение в размер на 370 лв., на основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 4 ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед направеното искане за това.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Н. М. Н. със съдебен адрес в [населено място], чрез адв. Н. М., частна касационна жалба против въззивното определение с № 5662 от 12.03.2015 год. по ч. гр. д. № 2058/2015 год. на Софийски градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 5676/2015 год. по описа на ВКС, ІІ г. о.
Осъжда Н. М. Н. със съдебен адрес [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] да заплати на държавата, представлявана от министъра на финансите разноски в размер на 370 лв. /триста и седемдесет лева/.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: